Рискове на играта [bg]

— Въпросът няма нищо общо с Конгреса — каза Демарко. — Идвам да поговорим за един човек, който работи за вас. Реших, че ще ви е интересно да научите какви ги върши.

— Кой? — попита Кастиля.

— Тед Алън.

— Алън не работи за мен. Доколкото знам, работи за някаква фирма. „Индиго Гейминг“. Нали така, Делрей?

Делрей отново не отговори. Дали пък не беше глухоням?

— Добре — съгласи се Демарко, — Тед работи за „Индиго Гейминг“ и вие нямате нищо общо с фирмата. Обаче нека все пак да ви кажа какви ги върши той.

Кастиля направи физиономия, която казваше: е, щом искаш.

— Знаете ли кой е конгресменът Джон Махоуни? — попита Демарко.

— Имаш предвид онзи дебел белокос тип от Бостън ли?

— Да, него. Той е един от най-влиятелните политици в страната.

— И какво от това? Какво общо има с мен?

— Тед Алън, който не работи за вас, забелязал, че дъщерята на Махоуни прекарва доста време в неговото казино и губи пари на крапс. И понеже е свестен тип, Тед й отпуснал кредит от сто хиляди долара, които тя също проиграла.

Кастиля сви рамене.

— Който ще играе хазарт, трябва да знае кога да спре. Затова ли си тук? Искаш Тед да опрости дълга й, понеже баща й е голяма клечка в Конгреса?

— Не, дългът й вече е опростен.

— Моля?! — не успя да се въздържи Кастиля.

Личеше си, че опрощаването на комарджийски дълг не му допада, но още по-важното бе, че той явно нямаше никаква представа, че това е свършен факт.

— Ще се върнем на дълга по-късно. След като разбрала, че няма да може да плати дължимата сума, дъщерята на Махоуни отправила на Тед предложение.

Демарко разказа на Ал Кастиля как Тед Алън е отпуснал на Моли половин милион долара за търговия с акции, основана на вътрешна информация, и как Моли била арестувана и сега парите са замразени от федералното правителство. Обясни и как дългът на Моли е откупен от конгресмена Робърт Феърчайлд, който в момента всъщност изнудва Махоуни.

Докато Демарко говореше, Кастиля се мъчеше да запази спокойствие. Толкова се мъчеше, че голямата синя вена на челото му всеки момент щеше да се спука. Демарко разбра, че Ал Кастиля не е свикнал да се въздържа.

— Кучи… — изруга Кастиля. — Твърдиш, че и някакъв лобист знае за цялата история? Проклет лобист!

— Да. Не знам за вас, господин Кастиля, но според мен Тед здравата е оплескал работата. Вие сте от старата школа. Никога не бихте позволили такова нещо, а вече, колкото и да не ви харесва, се намесиха Комисията и прокуратурата и следата като нищо ще ги отведе до вашето момче. И до парите, замразени от правителството. Е, тях няма да си ги получите обратно, не и при сегашното положение на нещата.