Рискове на играта [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-339-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:
— Мини към аборта. Откъде разбра, че дъщеря му е правила аборт?
— От медицинския й картон при личния й лекар в Тусон. Забелязах, че е имала проблем с матката.
— Какъв проблем?
— Демарко, откога стана гинеколог? Няма значение какъв проблем, но понеже видях думата „матка“, а не съм лекар, се обадих на един познат лекар, според когото проблемите на момичето вероятно се дължат на усложнения след аборт.
— Вероятно ли?
— Точно така. Освен това забелязах, че гинеколожката на момичето се е консултирала с доктор Арини Кумур в Сан Франциско. Не пише по какъв въпрос, обаче доктор Кумур работи във „Фемили Планинг Асоушиътс“, клиника за аборти. Нещо повече, според данните от кредитната карта съпругата на Феърчайлд и дъщеря му са били в Сан Франциско около седмица преди двамата лекари да разговарят. Следователно момичето е надуло корема, казало на майка си, после двете заминали за Сан Франциско, където момичето направило аборт. Няколко дни по-късно се появили усложнения и то отишло на преглед при своята лекарка.
Ето затова хората търпяха Нийл и му плащаха огромни хонорари.
— Не успях да намеря никакви данни за плащане към клиниката в Сан Франциско, следователно са им платили в брой, а не са използвали медицинската си застраховка или кредитна карта.
— Феърчайлд знае ли за аборта?
— Нямам представа. Докато съпругата и дъщеря му били в Калифорния, според конгресния регистър Феърчайлд е бил във Вашингтон.
— Обзалагам се, че не знае — каза Демарко. — Иначе не би бил такъв гласовит противник на абортите.
Нийл сви рамене. Нямаше смисъл да коментира лицемерието на политиците.
— Е, това е добро, Нийл — каза Демарко. — Нещо друго?
— Може би. Помниш ли, че преди седемнайсет-осемнайсет години, точно преди първия мандат на Феърчайлд в Камарата, той простреля човек? По онова време беше градски прокурор на Тусон и някакъв крадец нападнал него и негова служителка.
— Да, помня. Дори мисля, че една от основните причини да го изберат беше фактът, че той издигна фразата „строги към престъпността“ до нови висоти. Е, какъв е проблемът?
— Ами жената, която била с него…
— Смяташ, че Феърчайлд е имал връзка с нея?
— Не, не. Не мисли толкова жълто.
— Е, какво за нея?
— Седмица след инцидента тя престанала да работи за прокурора и, изглежда, оттогава не е работила въобще освен като продавачка по Коледа. Всеки месец обаче получава чек за две хиляди и петстотин долара. Всъщност чекът е точно за две хиляди петстотин и двайсет долара и осемдесет и три цента — странна сума — и се издава за Дружеството за опазване на кактусите сагуаро.
— Подозираш, че Феърчайлд й плаща за нещо?
— Няма как да разбера. Всъщност чекът е издаден от фондация „Синклер Еванс“.
— Кой е Синклер Еванс?
— Покойният баща на съпругата на Феърчайлд. Бил е строителен предприемач и не е уважавал особено природозащитниците. Съдил е „Сиера Клъб“ два пъти за една година. Още по-любопитното е, че някаква група в Сан Хавиер в Аризона веднъж принудила Синклер да промени частично проекта на някакъв хотел, който иначе щял да унищожи два кактуса сагуаро. В случай че не знаеш, този вид кактуси растат с около два сантиметра годишно, така че, като видиш голям сагуаро в някой уестърн, да знаеш, че е на няколкостотин години и хората биха се разстроили, ако някой го унищожи.
— Очарователно, Нийл, но какво общо има това с Боб Феърчайлд?
— Не знам. Фондация „Еванс“ дарява огромни суми на обичайните места: Червения кръст, „Юнайтед Уей“, болници, изследователски центрове за различни болести, обаче Дружеството за опазване на кактусите сагуаро са най-обикновени природозащитници. Затова ми се стори странно, че тази жена получава чек от организация, финансирана от човек, който с радост би накълцал всеки кактус, който му се изпречи пред очите.
Махоуни беше изтощен. През последните трийсет и шест часа трябваше да пътува до Пакистан и обратно, срещна се с американския посланик и началника на службата на ЦРУ в Исламабад, за да получи информация за последните събития, след това вечеря с пакистанския министър-председател и с неколцина членове на кабинета. На вечерята поднесоха само вода и плодов сок. След вечеря двамата с премиера се оттеглиха в дома му, където пушиха пури и изпиха бутилката „Мейкърс Марк“, която Махоуни бе донесъл. Министър-председателят беше благочестив мюсюлманин, но само пред хората. След като връзките между Съединените щати и Пакистан бяха временно възстановени, Махоуни се върна обратно във Вашингтон и когато Демарко звънна на вратата му, той лично му отвори.