Рискове на играта [bg]

— Сигурно ти е омръзнало да вършиш мръсната работа на Джо.

— Такава ми е службата.

— Не съм съвсем сигурна, но в момента ме интересува само Моли. Откри ли още нещо, което може да й помогне за процеса?

— Не, но ти чу какво каза Кейн при последната ни среща. Все още смята, че може да я оправдаят.

Демарко го каза само за да помогне на Мери Пат да се почувства по-добре. Не можеше да признае пред нея, че ако планът на Махоуни успее, изобщо няма да има процес. Освен това му направи впечатление, че Мери Пат попита: Откри ли нещо, което може да помогне на Моли за процеса!, а не: Откри ли хората, които натопиха дъщеря ми! Зачуди се дали Мери Пат знае — или поне сериозно подозира, — че дъщеря й е извършила престъпление, за да изплати дълговете си от комар.

Повървяха още малко. Тя изглеждаше толкова дребничка до едрото тяло на Демарко.

— Просто не мога да повярвам, Джо. Дъщеря ми комарджийка! Сигурно е и алкохоличка като баща си. Цяла седмица си блъскам главата как да постъпя.

— Какво би могла да направиш, Мери Пат? Тя е зрял човек.

— Не! — възрази Мери Пат с блеснали очи. — Тя ми е дете! Ще направя нещо. Ще й помогна да преодолее това изпитание. Реших да продам къщата в Бостън, за да върна парите, които дължи.

— Според мен не бива да го правиш, Мери Пат.

Демарко се опитваше да измисли достоверна лъжа, с която да й обясни защо не бива да продава къщата, но преди да успее, тя каза:

— Това е само една къща. Имахме нужда от повече пространство, когато живеехме с трите момичета и майка ми, но за цената си вече ни създава премного грижи. Затова ще я продам и ще купя нещо по-малко. И ще заделя достатъчно, за да платя на адвокатите и да покрия дълговете на Моли.

Демарко нямаше представа колко ще успее да получи за къщата — беше голяма постройка с прекрасна гледка. Може би щеше да вземе достатъчно, за да изплати всички задължения на Моли, включително петстотинте хиляди на Кастиля, замразени от прокуратурата. Но тъй като Мери Пат не знаеше, че Моли е изгубила половин милион от парите на мафията, те не влизаха в сметките й.

— Мери Пат, съпругът ти знае ли, че смяташ да продадеш къщата?

— Не, реших го тази сутрин.

От тона й Демарко заключи, че в този момент желанията на Махоуни нямаха никакво значение.

— Мери Пат, изслушай ме, моля те. Не бързай да обявяваш къщата за продажба. Изчакай малко.

Мери Пат го изгледа остро.

— Да не би с Джон да криете нещо от мен?

По някаква абсурдна причина Демарко сложи ръка на сърцето си, когато излъга:

— Кълна ти се, Мери Пат, аз нищо не крия от теб. — Съпругът ти те държи в неведение. — Просто те моля да изчакаш няколко дни, преди да предприемеш каквото и да било.