Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
— Зиги? — Тя седна на леглото до него и разтри гърба му.
Той надигна мокрото си от сълзи личице.
— Хайде да отидем на гости при баба и дядо. Ще си вземем пижамите и ще останем да спим там.
Той подсмръкна. Телцето му потръпна от тъжна въздишка.
— И през целия път дотам ще ядем чипс, шоколад и сладки.
Саманта: Знам, че се смях и се шегувах, и какво ли не още, така че сигурно ме мислите за безсърдечна кучка, но това е нещо като защитен механизъм, знам ли и аз… Искам да кажа, да, това е трагедия. Погребението беше просто… И когато онова мило момченце сложи писмото върху ковчега… Аз просто… Това просто ме съсипа. Съсипа всички ни.
Tea: Много тъжно. Припомни ми за погребението на принцеса Даяна, когато малкият принц Хари остави писъмце с надпис „Мама“. Не че тук става въпрос за кралско семейство, разбира се.
44.
На Селест не ѝ отне дълго да осъзнае, че това щеше да е от онзи тип клубове на любителите на книги, в чийто дневен ред книгите оставаха на заден план. Изпита леко разочарование. Бе очаквала с нетърпение обсъждането на книгата. Дори, с леко смущение, се бе подготвила за това обсъждане като прилежен адвокат — отбеляза си отделни страници със самозалепващи листчета и записа сбити коментари в празните полета.
Тя отмести книгата от скута си и бързо я пъхна в чантата си, преди някой да я забележи и да я вземе на подбив. Шегите щяха да са приятелски и добронамерени, но тя вече нямаше сили за подобни шеги. Бракът с Пери означаваше, че тя винаги имаше готовност да оправдае действията си, непрекъснато контролираше какво е казала или направила, докато същевременно се отбраняваше от своята отбранителност, а мислите и чувствата ѝ се оплитаха в здрави възли, така че понякога, както в момента, когато седеше в една стая с нормални хора, всичко, което не можеше да изрече, се надигаше в гърлото ѝ и тя едва си поемаше дъх.
Какво биха си помислили тези хора, ако знаеха, че срещу тях седеше някой като нея и спокойно им подаваше чинията със суши? Това бяха любезни хора, непушачи, които посещаваха читателски клубове, създаваха уют в домовете си и говореха възпитано. В тези малки, идеални социални кръгове съпрузите не се биеха помежду си.
Никой не обсъждаше книгата поради простата причина, че всички обсъждаха петицията за изключване на Зиги от училището. Някои хора все още не знаеха за нея, а онези, които знаеха, имаха приятната задача да съобщят шокиращите подробности на останалите. Всеки споделяше с останалите и най-малкото, което можеше да предложи.
Селест кимаше учтиво, а разговорът течеше, воден главно от пламналата, превъзбудена, почти трескава Маделин.
— Очевидно Амабела не е казала открито, че виновникът е Зиги. Рената просто го подозира заради случилото се в деня за ориентация.
— Чух, че имало белези от ухапване, което е ужасяващо за тази възраст.
— В забавачницата на Лили имаше дете, което хапеше. Прибирала се е вкъщи лилаво-синя. Трябва да призная, че ми се е искало да убия малкото зверче, което хапеше, но майка ѝ беше толкова мила. Бе някак над нещата.
— Точно там е работата. Всъщност е по-зле, ако детето ти упражнява насилие.
— И все пак тук става въпрос за деца!
— Аз искам да знам защо учителите не виждат това?
— Рената не може ли просто да принуди Амабела да каже кой е виновен? Та тя е на пет!
— Предполагам, че когато става въпрос за надарено дете…
— О, не знаех. Зиги надарено дете ли е?
— Не Зиги. Анабела. Тя определено е надарена.
— Амабела, не Анабела.
— Това от онези измислени имена ли е?
— О, не, не. Френско е! Не си ли чувала Рената да говори за това?
— Е, на това дете цял живот ще му бъркат името.
— Харисън всеки ден си играе със Зиги. Никога не е имал проблеми.
— Петиция! Това е просто абсурдно. За такава дреболия. Този киш е ужасно вкусен, между другото. Маделин, ти ли го направи?
— Аз го стоплих.
— Нали се сещате за случая, когато Рената раздаде онези покани на всички в класа, с изключение на Зиги. Безскрупулно.
— Вижте, държавните училища могат ли да изключват деца? Това изобщо възможно ли е? Не са ли длъжни да приемат всички?