Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Ще ми бъде необходима само една дума, за да го обясня, г. президент — отвърна Албедо. — Хиперион.
— По дяволите Хиперион! — извика Гладстоун и удари с длан по древното бюро в съвсем нетипичен за нея изблик на ярост. — До гуша ми е дошло да слушам за непредвидими променливи и за Хиперион, предвидимата черна дупка, Албедо. Или Техноцентърът може да ни помогне да разберем вероятностите, или са ни лъгали вече пет века. Кое от двете?
— Комисията предсказа войната, г. президент — отвърна сивокосият образ. — Поверителните ни съвети към вас и консултативната група ви обясниха несигурността на събитията, щом в уравнението се включи Хиперион.
— Глупости — изръмжа Колчев. — Предполага се, че предсказанията ви трябва да са безпогрешни по отношение на общите тенденции. Това нападение трябва да е било планирано преди десетилетия. Или дори преди векове.
Албедо сви рамене.
— Да, сенаторе, но е също толкова вероятно единствено решението на това правителство да започне война в системата на Хиперион да е предизвикало промяната в плановете на прокудените. Ние ви посъветвахме да не предприемате никакви действия спрямо Хиперион.
Говорител Гибънс се наведе напред.
— Вие ни дадохте имената на личностите, необходими за така нареченото Поклонение пред Шрайка.
Албедо не сви отново рамене, но позата на проекцията му беше спокойна и самоуверена.
— Помолихте ни да ви предложим имена на личности от Мрежата, чиито молби към Шрайка биха променили предсказания от нас изход на войната.
Гладстоун изпъна пръсти и почука с тях по брадичката си.
— А определили ли сте вече по какъв начин тези молби ще променят изхода на онази война… на тази война?
— Не — отвърна Албедо.
— Съветник — каза президент Мейна Гладстоун, — моля, чувствайте се уведомен, че от този момент, в зависимост от изхода от следващите няколко дни, правителството на Хегемонията на Човека обмисля обявяването на състояние на война между нас и общността, известна с наименованието Техноцентър. Като фактически посланик на общността, ви е поверено предаването на този факт. Албедо се усмихна и разпери ръце.
— Г. президент, шокът от ужасната новина трябва да ви е накарал да си направите лоша шега. Обявяването на война срещу Техноцентъра ще е все едно… все едно риба да обяви война на водата, все едно някой шофьор да нападне своето ЕМПС, поради смущаващата вест за катастрофа някъде другаде.
Гладстоун не се усмихна.
— Някога имах дядо на Патауфа — бавно произнесе тя с ясно доловим диалект, — който изстреля шест куршума с пулсовата си пушка в семейното ЕМПС, когато една сутрин то не потегли. Свободен сте, съветник.
Албедо премигна и изчезна. Рязкото му заминаване беше или съзнателно нарушаване на протокола — обикновено проекцията напускаше помещението или оставяше другите да излязат, преди да се стопи — или беше признак, че контролиращият го интелект в Техноцентъра е потресен от разговора.
Гладстоун кимна към Колчев и Гибънс.
— Не искам да ви задържам, господа — каза тя. — Но ви уверявам, че ще очаквам пълна подкрепа след пет часа, когато ще е обявяването на войната.
— Ще я имате — обеща Гибънс. Двамата мъже излязоха.
През врати и тайни входове в ламперията влязоха помощници и започнаха да изстрелват въпроси и да искат инструкции. Гладстоун вдигна пръст.
— Къде е Севърн? — попита тя. При вида на озадачените лица, президентът добави: — Поетът… художникът, искам да кажа. Онзи, който рисува портрета ми?
Неколцина от помощниците се спогледаха така, сякаш Гладстоун се беше смахнала.
— Още спи — отвърна Лейт Хънт. — Взел е някакви приспивателни и никой не се е сетил да го събуди за заседанието.
— Искам го тук след двайсет минути — заяви Гладстоун. — Изложете му накратко положението. Къде е командир Лий?
Ники Кардън, младата жена, която отговаряше за връзките с военните, отговори:
— Снощи Лий е бил назначен за охранителен патрул от Морпурго и секторния началник на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: флота. Ще се прехвърля от един океански свят на друг в продължение на двайсет години наше време. В момента е… тъкмо се е прехвърлил във ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: КОМЦЕНТЪР на Бреша в очакване на транспорт до следващия свят.
— Върнете го тук — нареди Гладстоун. — Искам да бъде повишен в контраадмирал или какъвто и по дяволите да е съответният военен чин и после да бъде назначен тук, при мен, не в Правителствения дом или Президентството. Ако трябва, назначете го за пласьор на ядрено оръжие.