Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво ми харесва у теб — обяснява Герда.
— Че си една такава овца с предубеждения! Къде само си научил всички тези глупости? Ти пристъпваш към любовта като някой въоръжен член на студентска корпорация, който мисли, че отива на дуел, вместо на танц.
— Герда се тресе от смях. — Ти си стопроцентов германец! — казва нежно тя.
— Това пак ли е обида? — питам аз.
— Не, това е констатация. Само идиотите мислят, че една нация е по-добра от друга.
— Ти не си ли стопроцентова германка?
— Моята майка е чехкиня; това донякъде облекчава съдбата ми.
Поглеждам голото, безгрижно същество до себе си и изведнъж изпитвам желание да имам поне една или две баби чехкини.
— Мили — казва Герда. — Любовта не държи сметка за достойнството. Но аз се страхувам, че ти не можеш да отидеш дори по малка нужда без мироглед.
Посягам да си взема цигара. „Как може една жена да каже такова нещо? — мисли си. — Герда ме е наблюдавала.“ — Как може една жена да каже такова нещо, нали? — пита тя.
Свивам рамене. Тя се протяга и ми смига. После бавно затваря едното си око. Изведнъж ми се струва, че за другото втренчено, отворено око изглеждам като някой провинциален даскал. Тя е права — защо трябва да надуваме всички неща с някакви принципи? Защо да не ги приемаме такива, каквито са? Какво ме интересува Едуард? Или някаква дума? Или някакво палто от визон? Или — кой кого лъже? Едуард — мене, аз — него, или Герда — двама ни, или ние двамата — Герда, или никой — никого? Само Герда е естествена, а ние сме самохвалковци и дърдорковци на изтъркани фрази.
— Ти мислиш, че като сводник ще бъда безнадежден? — питам аз.
Герда кима.
— Заради тебе жените няма да ходят да спят с други го и да ти носят парите от това. Но ти не се тревожи; важното е да спят с тебе. Аз искам внимателно да приключа разговора на тази точка, но все пак питам:
— А Едуард?
— Какво те интересува Едуард?
— Нали току-що ти обясних.
— Кое?
— Че той е кандидат за женитба. Мъж с пари. А ти нямаш. Но на мене ми трябва известно количество. Разбра ли?
— Не.
— Няма нужда и да разбереш, агънце мое. Бъди спокоен — още нищо не е станало, а и още дълго време нищо няма да стане. Ще ти кажа, когато му дойде времето. А сега не прави трагедии от това. Животът е по-друг, отколкото си го мислиш. Запомни само едно: право има винаги този, който лежи с жената в леглото. Знаеш ли какво бих искала сега?
— Какво?
— Да поспя още един час, а след това да сготвя за нас овнешко рагу с чесън, с много чесън…
— Можеш ли да го сготвиш тук?
Герда посочва едно старо газово котлонче, което стои на скрина.
— Ще ти сготвя на него обед за шест души, ако трябва. По чешки! Ще се шашнеш! При това ще си донесем наливна бира от кръчмата долу. Съвпада ли това с твоята илюзия за любовта? Или мисълта за чесъна33 прекършва нещо скъпо в теб?
— Нищо — отвръщам аз и се чувствувам покварен, но ми е така леко, както отдавна не ми е било.
XVI
— Каква изненада! — казвам аз. — При това в ранна неделна утрин!
Помислих, че чувам как някой разбойник се промъква в здрача; но когато слизам долу, в пет часа сутринта, там седи Ризенфелд от Оденвелдските гранитни заводи.
— Трябва да сте се заблудили — обяснявам на Ризенфелд. — Днес е деня господен. Дори борсата не работи. Още по-малко ние, скромните бозбожници.
Какво ви носи насам? Пари за „Червената мелница“ ли ви трябват?
Ризенфелд клати глава.
— Обикновено приятелско посещение. Имам един свободен ден в пътуването си от Льоне за Хановер. Току-що пристигнах. Защо да отивам по това време в хотел? Кафе има и при вас. Какво прави очарователната дама отсреща? Става ли рано?
— Аха! — казвам аз. — Значи, любовната страст ви носи насам! Поздравявам ви за толкова много младост. Но нямате късмет. В неделя нейният съпруг си е в къщи. Той е атлет и майстор в хвърлянето на ножове.
— Аз съм световен шампион по хвърляне на ножове — отвръща Ризенфелд равнодушно. — Особено, ако с кафето изям малко селска сланина и изпия една житена ракия.
— Елате горе. Наистина стаята ми е още в безпорядък, но там мога да ви направя кафе. Ако желаете, можете да посвирите на пиано, докато заври водата.
Ризенфелд се противи.
— Ще остана тук. Харесва ми тази смесица от лято, ранна утрин и паметници. Възбужда апетита ми и ме прави жизнерадостен. Освен това тук е ракията.
— Горе имам много по-хубава.
— Тази ми стига.
— Добре, господин Ризенфелд, както желаете!
— Защо викате толкова? — пита Ризенфелд. — Откак не сме се виждали, аз не съм оглушал.
33
В оригинала игра на думи. На немски чесън е Knoblauch — no произношение много близко до Knobloch (Кноблох). — Б. пр.