Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Не одобряваш ли? — попита Венсика.

— Какво има да не се одобрява? — отвърна той с въпрос.

— Ами… че досега не ти бяхме казали.

— А, това ли било?

Той погледна внимателно майка си, опитвайки да вникне колкото се може по-дълбоко в сложното положение, в което се бе озовал. Не успя да стигне до друго, освен до забелязания наскоро факт, че Тйеканик вече не се обръща към нея с „принцесо“. Какво ли казва сега? Може би „кралице-майко“?

Защо долавям в себе си чувството на загуба? — помисли той. — Какво губя?

Отговорът бе очевиден — губеше своите безгрижни дни, времето за умствени занимания, които силно го привличаха. Ако заговорът, разкрит от майка му, се окажеше сполучлив, всичко това щеше да изчезне завинаги. Нови задължения и отговорности щяха да погълнат неговото внимание. Почувства се дълбоко засегнат. Как си позволяваха подобни волности със собственото му време? При това без да го попитат?

— Хайде, стига — рече майка му. — Всичко е наред.

— Ами ако планът пропадне? — предположи той първото, което му дойде на ум.

— Как би могъл да пропадне?

— Не знам. Просто така… Всеки план може да се провали. И за какво ти е Айдахо в цялата тази история?

— Айдахо ли? Какъв е пък този интерес към… О, да! Загадъчната личност, която Тйек доведе тук, без да поиска мнението ми. Той сгреши. Препятствието-загадка на име Айдахо, нали?

Нейната лъжлива преструвка бе наистина тромава и Фарад’н погледна с удивление майка си. През цялото време тя бе знаела за Проповедника!

— Просто защото никога не съм виждал гола — каза той.

Тя се престори, че приема думите му и добави:

— Пазим го за нещо наистина важно.

Фарад’н мълчаливо захапа горната си устна.

В същия миг Венсика си спомни за неговия починал баща. Далак беше точно такъв: със сложна мисъл, затворен дълбоко в себе си, труден за разгадаване. Далак, припомни си тя, бе в родствени връзки с граф Хейзимир Фенринг и в двамата винаги имаше нещо контешко и фанатично в същото време. Дали Фарад’н щеше да продължи по техния път? Тя започна да съжалява, че бе накарала Тйек да въведе момчето в аракийнската религия. Знае ли някой къде може да го отведе това?

— Как се обръща сега Тйек към теб? — попита Фарад’н.

— Ама че въпрос! — Венсика почти се стресна от внезапната промяна на темата.

— Забелязах, че вече не ти казва „принцесо“.

Колко е наблюдателен — отбеляза тя, без да бъде сигурна дали този факт не засилва нейното безпокойство. — Може би мисли, че съм направила Тйек свой любовник? Глупости, и в единия, и в другия случай това няма никакво значение. Е, тогава защо ме пита?

— Нарича ме „господарке“ — рече тя.

— Защо?

— Защото такъв е обичаят във всички Големи династии. Включително и на атреидите — помисли той.

— Ако се разчуе, предполага по-малка възможност за свободни интерпретации — обясни майка му. — Някой може да си помисли, че сме се отказали от нашите законни стремежи и аспирации.