Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Мисля, че с удоволствие бих хапнал — каза Джак. — Единственото нещо, което съм слагал в устата си през последното денонощие, беше храната в самолета.
Докато Джак се протягаше, Карън се мъчеше да не забелязва ширината на раменете му или начина, по който се издуха мускулите на врата му.
— Знам един ресторант на няколко пресечки оттук. Имат най-добрата тайванска кухня в района.
— Звучи примамливо. Колкото по-пикантно, толкова по-добре.
— Направо изкарва пришки по езика. Гаранция.
— Точно както ми харесва. Миюки стана и започна да ги пъди.
— Вие двамата вървете. Аз искам да пробвам нещо с Гейбриъл.
— Сигурна ли си? — попита я Карън.
Миюки кимна, но очите й продължаваха да следят мъжа. Когато Джак се обърна, тя смигна на Карън.
— Напълно — отвърна с дяволита усмивка.
Карън се изчерви. Нима влечението й към Джак си личеше толкова много? Изгледа свирепо Миюки, но това само накара приятелката й да се усмихне още по-широко.
— Освен това наскоро ядох тайванска храна — каза по-високо Миюки. — Но знам ти колко месеца се въздържаш.
Карън не пропусна двусмислието в думите й. Изчерви се още повече. Продължи да гледа приятелката си, когато Джак се обади от вратата:
— Искаш ли да ти донесем нещо, Миюки?
— О, няма нужда. Не аз съм гладната. По-добре се погрижи за Карън. И колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Няма проблем! — Джак излезе. Карън игриво тупна Миюки по ръката.
— Ама че си гадна!
— А ти си задръстена. Хайде. Действай. Вече го проверих. Няма халка, няма дори приятелка. А ми се струва, че и той те харесва.
— Не е вярно. Дори не ме поглежда. Миюки завъртя очи.
— Не и когато може да забележиш. Сякаш гледам двама тийнейджъри, които се събличат с погледи, само че внимават другият да не се усети.
— Не ме е оглеждал.
Миюки сви рамене и се обърна към компютъра си, Карън я докосна по рамото.
— Наистина ли го правеше?
— Като влюбено кученце. Хайде, върви. Почеши кученцето по коремчето и ме оставете на мира за няколко часа.
— Отиваме само да вечеряме.
— Ъхъ.
— И двамата сме професионалисти, един вид колеги.
— Ъхъ.
— И той ще остане тук само още два дни.
— Ъхъ.
Карън се почувства безсилна и се обърна.
— Това е само една вечеря! — подметна тя на път към изхода.
— Ъхъ — последва я отговорът на Миюки.
22:02.
Университетът В Рюкю, префектура Окинава, Япония
На връщане от ресторанта Джак се смееше толкова гръмогласно, че минаващите дребни японци започнаха да се обръщат след него. Той се смути и се наведе към Карън.
— Не може да бъде! Казала си на президента на Британското антропологическо общество да си измъкне главата от задника?
— Предизвика ме — сви рамене Карън. — Той и смърдящите му идеи. Какво му разбира главата от Южния Пасифик? Прадядо ми е обиколил всеки остров десетилетия преди онзи нещастник да започне да напикава пелените си. Какво право яма тъпият тлъст задник да твърди, че прадядо ми не е бил с всичкия си?
— О, не се съмнявам, че отговорът ти съвсем го е убедил в това. Сигурно си мисли, че цялата ви фамилия е побъркана. Нищо чудно че си дошла чак в Япония.
Карън го изгледа изпепеляващо, но Джак виждаше, че гневът й е престорен.
— Всъщност не съм прокудена от Канада. Реших да дойда тук, за да правя свои проучвания. Полковник Чърчуърд, дядото на майка ми, може и да е изказвал някои нелепи твърдения за потънал континент в центъра на Тихия океан, но аз дойдох тук, за да докажа, че приетата историческа догма за района е невярна. А след тези нови открития започвам да мисля, че твърденията на прадядо ми не са лишени от основания.
— За загубения континент ли? — насмешливо попита той.
— Стига, Джак, помисли малко. До бреговете на Чатан от морето се появява древен град. И ако изчисленията на Гейбриъл за календара от звездната камера са верни, той е бил построен преди около дванадесет хиляди години. По онова време морското равнище е било с около деветдесет метра по-ниско от сегашното. Кой знае още колко градове лежат на дъното на океана? Ами твоя обелиск? Да не искаш да кажеш, че представителите на онази изчезнала раса са можели Да се спускат до океанското дъно и да дълбаят надписи върху кристални пирамиди?
— Не знам какво искам да кажа. Но след всичко, което ми Показа днес, започвам да гледам по-широко на нещата.
Карън кимна, очевидно доволна от отговора.
— Наистина трябва да видиш града и пирамидите. Това ще Те убеди окончателно.
— Честно казано, не бих имал нищо против.
— Ако остане време, ще те заведа. Дотам са само два часа Нът с моторница.