Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— О… ами, с удоволствие. Значи се уговорихме.
Почувстваха се неловко. Продължиха да вървят в мълчание през градината на университета. От двете страни на пътеката растяха лавандула и хибискус, но единственият аромат, който долавяше Джак, бе нейният жасминов парфюм. Какво в тази жена го привличаше така силно? Лиза беше два пъти по-забележителна физически. Но въпреки това в дързостта и ентусиазма на Карън имаше нещо възбуждащо и заразително.
По време на вечерята бе открил, че тя е твърде своенравна. Умът й бе остър като бръснач, имаше доста пиперлив език, а в очите й непрекъснато играеше дяволито пламъче, Кривата й усмивка бе едновременно насмешлива и омайваща. Когато стигнаха до десерта, вече бе престанал да вижда в нея Дженифър, а просто Карън… и гледката не го разочарова.
— Почти стигнахме — тихо каза Карън и най-сетне наруши мълчанието.
Да не би в гласа й да се долавяше съжаление? Джак усещаше същото в сърцето си. Жадуваше да прекара насаме с нея още няколко откраднати часа. Установи, че неусетно е забавил крачка.
Тя също закрачи по-бавно. Когато стигнаха до стълбите към входа, тя спря и се обърна към него.
— Благодаря за вечерята. Прекарах чудесно.
— Това е най-малкото, с което бих могъл да се отплатя, че ме приюти при себе си.
Стояха прекалено близо един до друг, но никой не понечи да се отдръпне.
— Трябва да видим дали Миюки не е открила още нещо — каза Карън и вдигна ръка към сградата. Изкачи първото стъпало.
Лицето й се изравни с неговото. Очите им се срещнаха и останаха така един удар на сърцата повече отколкото трябваше. Джак се наклони към нея. Беше глупаво, неуместно, детинско… но не можеше да се спре. Не знаеше дали споделя чувствата му, затова продължи бавно. Ако се дръпнеше, това щеше да бъде отговорът й.
Но тя не се отмести. Само устните й се отвориха едва-едва.
Тъкмо протегна ръце към нея, когато откъм вратата един глас внезапно излая нещо. Освети ги лъч на фенер. Карън се задави от изненада и отстъпи крачка назад.
Човекът им говореше нещо на японски. Лъчът се отмести и Джак забеляза, че това е дежурният от охраната на сградата.
— Какво иска? — попита той, когато пазачът се обърна. — Миюки го е предупредила да ни чака. Има новини. — Карън тръгна нагоре по стълбите. Гласът й ставаше все по-въодушевен и прогони страстта, която бе припламнала само преди миг. — Да вървим!
Джак я последва, едновременно разочарован и облекчен. Нелепо беше да започва връзка с тази жена, още повече че след два дни щеше да си тръгне. Не че спазваше някакво правило против срещите за една нощ. Макар че сърцето му бе затворено, той имаше физически потребности като всеки друг мъж и рядко се случваше да не успее да си намери партньорка, която с радост би споделила леглото му по време на престоите в някое пристанище. Но сега усещаше, че един малък флирт с Карън едва ли ще го задоволи. Всъщност нещата можеха да се влошат.
Изкачи се по стъпалата и влезе вътре. Може би беше най-добре да оставят чувствата на стълбите.
Карън вече бе до асансьорите в другия край на фоайето и му махна с ръка. Ускори крачка и пристигна точно в момента, когато вратата на асансьора се отвори. Придружаваше ги служител от охраната и двамата не продумаха. Всеки се бе затворил в собствения си пашкул.
Когато вратата се отвори, и двамата забързаха към лабораторията. Беше отворена и Миюки им махаше да побързат.
— Стана! Елате да видите! Всички знаци са каталогизирани.
— Всички ли? — изненада се Карън.
Джак разбираше изненадата й. Отне им часове, докато достигнат до номер четиридесет в списъка, който наброяваше повече от триста двойки. Как Миюки бе успяла да приключи толкова много работа за нула време?
Тя не отговори. Когато я последваха в лабораторията, само посочи към екрана. Символите бързо се сменяха.
— Гейбриъл прави проверка — обясни тя. — Ще му отнеме около час, докато приключи, след което ще се опита да декодира надписите.
Карън стоеше и невярващо клатеше глава.
— Но как? Как успя да го направиш?
— Както вече ти обясних, Гейбриъл е изкуствен интелект. Може да се учи от опита си. Докато вечеряхте, аз го накарах да проучи първите четиридесет двойки, да определи защо сме отхвърлили или приели отделни признаци и да ги включи в системата си за сравнение, след което да приложи същите параметри към останалите двойки. — Миюки се ухили. — И той успя да го направи! Научи се от нашите примери!
— Но той е компютър! — каза Карън. Джак забеляза, че тя прошепна думите, сякаш се страхуваше да не засегне по някакъв начин Гейбриъл. — Как можем да сме сигурни, че решенията му са правилни?