Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Никога досега не е използвал този псевдоним. Браво, Пийбоди. Още сега ще проверя новата информация чрез компютъра. Как се казва клиентката на Мънроу?
— Той е прекалено дискретен и не пожела да ми каже името й. Съгласи се обаче да разговаря с нея и да я попита откъде познава Роулс. Ако… — Тя се прокашля, сетне продължи: — Ако тази информация не ви задоволява, ще настоявам за повече.
— Засега е достатъчна. — Внезапно Ив забеляза, че помощничката й се е просълзила и устните й треперят, и стомахът й се сви от лошо предчувствие.
— Какво правиш? — попита сурово.
— Нищо, лейтенант.
— Защо всеки момент ще избухнеш в сълзи? Знаеш, че мразя да се плаче през работно време!
— Не плача — избърбори помощничката й и се засрами от проявата си на слабост. — Само че не се чувствам добре. Възможно ли е да не присъствам на съвещанието?
— Как няма да ти е зле, като изяде цяло пликче мазни картофи? — облекчено промърмори Ив. — Ако те боли стомахът, отиди в лечебницата и полегни поне половин час. — Погледна часовника си, за да засече времето, и чу задавено ридание.
Рязко вдигна глава и облекчението й беше заменено от зашеметяващо прозрение:
— Да му се не види! Скарала си се с Макнаб, така ли?
— Ще ви бъда признателна, ако не произнасяте пред мен това име — през сълзи заяви помощничката й.
— Знаех си, че рано или късно ще се случи. Знаех си! — Тя гневно скочи на крака и ритна бюрото.
— Той ме нарече…
— Не! — Ив вдигна ръце, сякаш да се защити от метеорит, който с шеметна скорост се носи към нея. — Нито дума повече! Не желая да слушам за взаимоотношенията ви, не желая да знам за тях, не искам дори да мисля по този въпрос! Тук е полицейско управление и ти си полицейска служителка… — Тя ужасено млъкна, като видя, че очите на помощничката й отново се наливат със сълзи.
— Слушам, лейтенант.
— Господи, само това ми липсваше! — Притисна длани към слепоочията си, като че ли се опитваше да задържи мозъка в черепа си. — Ето какво ще направиш. Отиди в лечебницата и вземи… някакво лекарство, после си полегни. Стегни се — искам те точно в четири на съвещанието! Ще се погрижа за залата, а ти се постарай да се овладееш. Дръж се като полицай и разрешавай личните си проблеми след работно време.
— Слушам, лейтенант. — Помощничката й отново подсмръкна, обърна се и тръгна към вратата.
— Полицай Пийбоди! Нима искаш той да те види подута от плач?
Пийбоди рязко се извърна, изпъна рамене.
— Не — прошепна, избърса носа си с опакото на дланта си. — Не — повтори и измарширува навън.
— Само това ми липсваше — повтори Ив, сетне се залови да свърши работата на помощничката си.
В Централното полицейско управление имаше отдел, който се помещаваше в сравнително просторни помещения. Тук се поддържаше идеална чистота, а ченгетата носеха елегантни костюми или скъпи спортни облекла и работеха с най-добрата компютърна техника, която можеше да се купи с ограничения бюджет на полицията.
От машините се разнасяше бръмчене, жужене и приглушено подсвиркване, които се сливаха в странна мелодия. На мониторите, монтирани на стените, непрекъснато се сменяха изображения и цифри.
Трите холограмни зали бяха предназначени за стимулиране и разиграване на определени ситуации, но понякога служителите в отдела ги използваха за развлечение или просто да подремнат на спокойствие.
В Отдела за „Електронна обработка на информацията“ никога не наставаше тишина, служителите винаги бяха на поста си, а стените на помещенията бяха боядисани в червено, което стимулираше мисловната дейност.
Рурк влезе в централната зала и се огледа. Забеляза, че компютрите са сравнително нови модели, които само след шест месеца щяха да бъдат безнадеждно остарели, както всички масово произвеждани машини. Засега само той знаеше, че в една от изследователските лаборатории към неговите предприятия е създаден прототип на лазерен компютър, който щеше да предизвика революция на пазара за електронна техника.
Каза си, че трябва да помоли някого от директорите по продажбите да се свърже с представителя на полицията, отговарящ за закупуването на оборудването. Усмихна се, като си помисли каква изгодна сделка ще предложи на „втория дом“ на съпругата си.
Забеляза Макнаб в една от малките кабинки със стъклени стени, които приличаха на килийки в пита с мед, и тръгна към него. Неколцина служители от отдела, които носеха слушалки, неспокойно кръстосваха залата и въвеждаха данни в джобните си компютри, но Макнаб седеше зад бюрото си и се взираше в една точка.
— Иан!