Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Младежът стреснато подскочи и удари коляното в плота на бюрото. Машинално изруга, сетне изненадано изгледа посетителя:
— Хей, какво правиш тук?
— Трябва да поговоря с Фийни.
— В канцеларията си е. Мини от тук — добави и посочи прохода в стената. — После завий надясно. Той обикновено държи вратата си отворена.
— Добре. Слушай, изглеждаш разстроен, случило ли се е нещо?
Младежът сви кокалестите си рамене:
— Жени! С тях човек има само неприятности.
— Прекалено сурово ги съдиш.
— Напротив. Мисля, че не си струва да се нервираш заради една жена.
— Май нещата с Пийбоди не вървят — подхвърли Рурк.
— За мен тя вече е минало. Време е да се върна към безгрижния ергенски живот. Тази вечер имам среща с една червенокоса дама, която има най-хубавите цици, изваяни от скалпела на пластичния хирург, освен това си пада по оскъдно облекло от черна кожа.
— Разбирам. — Рурк съчувствено го потупа по рамото. — Съжалявам.
— Няма за какво — безгрижно подхвърли младежът и престорено се усмихна, макар да се усещаше така, сякаш коремът му е пълен с оловни тежести. — Не съм от хората, които страдат от раздялата. Червенокосата дама има сестра. Ще се помъча да я уговоря да направим тройка… — Комуникаторът му избръмча. — Извинявай, дългът ме зове.
— Не искам да ти преча — заяви Рурк, мина покрай остъклените кабинки и премина по коридора, който водеше към кабинета на Фийни. Вратата наистина беше отворена, ирландецът седеше зад бюрото си. Косата му беше разрешена, очите му бяха зачервени, но той продължаваше да се взира в трите монитора на стената, по които мълниеносно пробягваха данни. Забеляза, че някой влиза в кабинета, но не откъсна поглед от екраните, само направи знак на посетителя да изчака.
— Компютър, съпостави данните с файл АБ–286. Изчакай команда за показване на резултатите.
Примигна, облегна се назад и като видя кой стои на прага, въпросително повдигна вежди:
— Не очаквах посещението ти.
— Извинявай, че прекъснах работата ти.
— И без това е необходимо малко време за осмисляне на данните.
— На теб ли е необходимо или на компютъра?
— И на двама ни. Съпоставям информацията за убийствата, извършени от Йост, като се опитвам да открия евентуалния поръчител на „ударите“. Надявам се отново да попаднем на следите на този изверг. — Взе няколко захаросани бадемчета от купичката до компютъра и добави: — От взирането в мониторите очите ми взеха да отслабват. Май отново ще трябва да отида на лекар.
Рурк внимателно разгледа компютъра и отбеляза:
— Оборудването си го бива.
— Цели шест седмици убеждавах шефовете да снабдят отдела с по-съвременна техника. Средствата едва им се откъснаха от сърцето. Срамота — началникът на отдел „Електронна обработка на информацията“ да моли за модерен компютър!
— Само след няколко месеца модерният ти компютър ще бъде безнадеждно остарял.
Фийни поклати глава:
— Виждал съм само в твоя кабинет и в кабинета на Далас моделите 60Т и 60М, както и осъвременената версия на модел 7500МТС, но забелязвам, че не са пуснати в масово производство. Вероятно има някакви спънки…
— Не бих казал — усмихна се Рурк. — Какво е мнението ти за модел 100000, който едновременно изпълнява петстотин задачи?
— Такъв модел е само утопия. Не е изобретен чип или система от чипове, които да осъществяват петстотин функции. На света не съществува толкова мощен компютър.
— Грешиш — отбеляза Рурк и още по-широко се усмихна. Фийни пребледня и притисна длан до сърцето си:
— Не се шегувай, момче! Ще ме докараш до инфаркт.
— Имаш ли желание да изпробваш един от прототипите и да ми кажеш мнението си?
— Какво искаш в замяна? — намръщи се ирландецът. — Подозирам някаква уловка.
— Няма уловка. Държа да съобщиш мнението си, когато се обсъжда необходимостта от закупуването на ново електронно оборудване, включително този модел, за нюйоркската полиция, както и за полицейските служби в цялата страна.
— Ако този компютър наистина е толкова мощен, ще направя всичко възможно да убедя шефовете да се изръсят. Кога ще го имам?
— До края на седмицата. — Рурк тръгна към вратата.
— Само затова ли си тук?
— Да, освен това ще се отбия при жена си. През целия ден ще бъда много зает и едва ли ще успея да й се обадя. — Обърна се и срещна погледа на Фийни. — Наслука, приятелю.
Ирландецът само поклати глава, замечтано въздъхна, като си представи какво удоволствие ще бъде да работи със свръхмощния модел 100000 МТ, сетне извърна поглед към своя компютър.
Внезапно забеляза на бюрото си някакъв диск, който не беше там преди идването на Рурк.