Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Доктор Лектър веднага би изтъкнал с върховно удоволствие, че класовата омраза, стаеният гняв, който се всмуква с майчиното мляко, е също фактор. Старлинг по нищо не отстъпваше на никоя Мартин — нито по образованост, нито по ум, нито по амбициозност и в никой случай по външност, и все пак този фактор съществуваше и тя си го знаеше.
Старлинг произхождаше от стар шотландски род без официално генеалогично дърво. Лишени от цялото им имущество в Шотландия, прогонени чрез глад от Ирландия, много от тях се бяха насочили към опасни занаяти. Не един Старлинг си бе отишъл от света, прострелян в нощта, понякога оплакан сълзливо от своя офицер, както мъжете оплакват в пияно състояние доброто куче-птичар. Доколкото и беше известно, никой от тях не се беше отличавал с особен ум, с изключение на една пра леля, оставила прекрасен дневник, преди да напусне света поради „мозъчна треска“.
Ала никой от тях не беше крадец.
Старлинговци много бързо бяха схванали, че образованието е най-важното нещо в Америка. Един от чичовците на Кларис бе поръчал да издялат на надгробния му камък текста на гимназиалната му диплома.
Животът на Кларис бе низ от училища, където конкурсните изпити бяха най-силното и оръжие през всичките онези години, когато нямаше къде да отиде.
Тя знаеше, че и сега ще се справи. Ще остане вярна на себе си, както беше от мига, в който проумя как стават тези работи: първа по успех, одобрена, включена непрогонена.
Всичко се свеждаше до упорит труд и предпазливост. Оценките и щяха да са отлични. Кореецът нямаше да я размаже в час по бойни изкуства. Името и, ще бъде гравирано върху голямата плоча в преддверието на Академията — за изключителни постижения в стрелковата подготовка.
А след четири седмици тя щеше да е специален-агент на Федералното бюро за разследване.
Ще трябва ли до края на живота си да се оглежда през рамо и да се опасява от шибания Крендлър?
Той си изми ръцете с нея, за да се хареса на сенатора. Тази мисъл я жегваше всеки път, когато се сетеше. Крендлър не беше убеден, че в плика има някаква улика. Това бе направо шокиращо. Тя си го представи за миг — издокаран в скъпи обувки, същите като на кмета, началника на нейния баща, когато пристигна в дома им да прибере часовника.
Но което беше по-лошо, в мислите и значението на Джак Крофорд бе намаляло. Този човек бе подложен на душевно напрежение, каквото далеч не всеки би могъл да понесе. Изпрати я да провери колата на Распай, без да разполага с някакви улики, без да получи съгласие свише. Да, добре, тя се съгласи да действува при тези условия — вероятността да загази беше нищожна. Но е изключено Крофорд да не е знаел, че ако сенатор Мартин я види в Мемфис, неприятностите ще последват незабавно дори ако не беше открила снимките с ебането.
Катрин Бейкър Мартин лежи В същия този мрак, който обладава и нея. Старлинг бе забравила това за миг, загрижена за собственото си благополучие.
Картини от изминалите няколко дни я наказаха за този пропуск, обляха я с внезапни цветове, прекалено силни, поразяващи цветове, които изскачаха рязко от мрака, като светкавици, прорязващи нощта.
Сега пък Кимбърли се зае да я преследва. Дебелата мъртва Кимбърли, продупчила на няколко места ушите си, за да изглежда хубава, пестила, за да отиде да почисти краката си в козметичен салон. Кимбърли без коса на главата. Кимбърли, нейната сестра. Старлинг се съмняваше, че Катрин Бейкър Мартин ще отдели в мислите си място на Кимбърли. Но сега под кожата си двете бяха сестри. Кимбърли, положена в погребален дом, пълен с полицаи.
Старлинг не издържаше повече на тази картина. Извърна глава, както плувецът се извръща, за да поеме въздух.
Всички жертви на Бъфало Бил бяха жени, той бе обладан от жените, живееше, за да ги дебне. А него нито една жена не го преследваше. Нито една жена следовател не бе разследвала подробно престъпленията му.
Старлинг се попита дали Крофорд ще има храбростта да я използува като техническо лице, когато му се наложи да огледа трупа на Катрин Мартин. „Бил ще я привърши утре“, бе предрекъл той. Привърши. Привърши.
— Що се не ебеш! — каза на глас и свали крака от леглото.
— Кой е малоумникът, когото покваряваш там, Старлинг? — обади се Ардилия. — Вкарала си го, докато спя, и мислиш, че не чувам…
— Извинявай, не знаех.
— С тези хора трябва да си по-обстоятелствена, Старлинг. Това, което каза, не е достатъчно. Покваряването на тъпанарите е като журналистиката — трябва да уточниш какво, къде, кога и как. Въпросът „защо“ е излишен, предвид естеството на това, което явно вършиш.