Отделът на ФБР по поведенческа психология на серийните убийства се намира на най-долния, полуприземен етаж на сградата в Куонтико1. Кларис Старлинг пристигна там зачервена, тъй като дойде от стрелбището тичешком. В косата и имаше стръкчета трева, а униформеното яке беше изплескано със зелено от моравата, където беше залягала при учебната стрелба.
В преддверието нямаше никой и тя побърза да се пооправи, като се взираше в отражението си в стъклената врата. Знаеше, че и без да се докарва много, щеше да изглежда добре. Ръцете и миришеха на барут, но за миене нямаше време — Крофорд, началникът на отдела, изрично беше подчертал, че я вика незабавно.
Джак Крофорд беше съвсем сам в задръстеното с вещи помещение. Стоеше до нечие бюро и разговаряше по телефона, така че за пръв път от година насам тя можа да го огледа от главата до петите. Това, което видя, я разтревожи.
Обикновено Крофорд имаше вид на инженер на средна възраст, който се поддържа в добра форма, след като активно е играл бейзбол в университета. А сега беше изпосталял, яката на ризата му стоеше халтаво на врата, а под зачервените му очи имаше подпухнали торбички. Всеки, който четеше вестници, знаеше, че чергата под краката на неговия отдел гори. Старлинг се надяваше Крофорд да не е пил. Това би влязло в пълно противоречие с представата и за него.
Крофорд завърши разговора си с едно рязко „не“. Сетне измъкна досието и изпод мишницата си и го отвори.
— Старлинг, Кларис М. Добро утро.
— Здравейте.
Усмивката и беше учтива, но само толкова.
— Нищо страшно не е станало. Надявам се повикването да не те е разтревожило.
— Не, не е.
Което не отговаряше напълно на истината.
— От преподавателите ти научих, че се справяш много добре и си сред първите по успех.
— Надявам се да е така. Официално нищо не са съобщили.
— От време на време ги питам как се развиваш.
Старлинг се изненада — беше отписала Крофорд като двулично копеле.
Запозна се със специалния агент Крофорд, когато той изнасяше лекции в университета на щата Вирджиния. Високото равнище на неговите семинари по криминология бе една от причините, които я доведоха във Федералното бюро. Когато издържа изпита за Академията, му написа писъмце, но отговор не получи и през трите месеца, докато учеше в Куонтико, той не прояви никакъв интерес към нея.
Старлинг не беше от хората, които молят за услуги, или натрапват приятелството си, но все пак беше озадачена и натъжена от поведението на Крофорд. А ето, че сега, лице в лице с него, тя със съжаление забеляза, че той отново и е станал симпатичен.
Нещо явно не беше на ред с този човек. Крофорд излъчваше необикновен ум наред с интелигентността си и Старлинг го бе открила дори в усета му за цветовете и материите на дрехите, които все пак се вписваха в стандартното облекло, характерно за агентите на ФБР. И сега изглеждаше спретнат, но някак си занемарен като че плесенясал.
— Появи се една работа, та се сетих за теб — продължи той. — Всъщност не точно работа — по-скоро интересно поръчение. Махни нещата на Бери от онзи стол и седни. Тук си писала, че след завършването на Академията имаш желание да постъпиш направо в нашия отдел.
— Така е.
— Занимавала си се доста със съдебна медицина, но нямаш опит в полицейската работа, а ние изискваме най-малко шестгодишен стаж.
— Баща ми беше шериф и познавам този начин на живот.
Крофорд се усмихна едва-едва.
— Не могат да ти се отрекат обаче двете дипломи по психология и криминология и… Колко пъти си работила през лятото в психиатрична болница? Два?
— Два.
— Разрешителното ти за психоаналитик валидно ли е още?
— Срокът му изтича след две години. Получих го преди вашите лекции в университета на Вирджиния, когато още нямах намерение да се занимавам с това.
— А сетне вече нямаше как да продължиш…
Тя кимна.
— Все пак извадих късмет и успях да завърша курсовете по съдебна медицина. Така можех да работя в лабораторията, докато се отвори място в Академията.
— Писа ми, че искаш да дойдеш тук, ако не се лъжа, а аз май не ти отговорих — всъщност със сигурност не ти отговорих. А трябваше.
— Не ви е било само това до главата.
вернуться
1
Малко градче в северната част на Вирджиния, близо до столицата Вашингтон, където се намира важна база на морските пехотинци. На територията на базата е и Академията на ФБР. — Б. пр.
