Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, Ардилия.
Изгасиха лампата.
— Старлинг!
— Да?
— Кой според теб е по-хубав — Бригъм или Боби Лорънс?
— Труден въпрос.
— Бригъм има татуировка на рамото. Прозираше през ризата му. Какво изобразява?
— Представа си нямам.
— Ще ми кажеш ли, щом научиш?
— Едва ли.
— Аз как ти казах, че Боби носи долни гащи с рисунка на питон?
— Зърнала си го през прозореца, докато вдигал тежести.
— Грейси ли ти каза? Това момиче ще си изпати заради голямата си уста…
Старлинг спеше.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Малко преди три часа през нощта Крофорд, дремещ до жена си, се разбуди. В дишането на Бела долови неравномерност, а и тя се бе помръднала в леглото. Той се изправи и улови ръката и.
— Бела!
Тя пое дълбоко въздух и издиша. За първи път от много дни очите и бяха отворени. Крофорд приближи лице до нейното, но знаеше, че тя едва ли го вижда.
— Бела, обичам те, момичето ми — каза, в случай че го чува.
Страхът продуха гръдния му кош и се сви там на топка като прилеп в къща. Той обаче го овладя.
Искаше да и донесе нещо, какво да е, но не му се щеше тя да усети, че пуска ръката и. Долепи ухо до гърдите и. Дочу кротък удар, припърхване и в следващия миг сърцето и спря. Нямаше нищо, само странно ледено течение. Той не знаеше дали звукът е в гърдите и или само в неговите уши.
— Бог да те благослови и да те остави при себе си… и твоите близки — произнесе Крофорд думи, в които много искаше да вярва.
Взе я в обятията си, облегнат на дъската на леглото, и я притиска до сърцето си, докато и мозъкът и умря. Брадичката му отмести шала от оредялата и коса. Крофорд не плачеше. Отдавна се беше наплакал.
Преоблече я в любимия и халат и поседя до повдигнатото легло, притиснал ръката и до лицето си. Хубава ръка, белязана от цял живот работа в градината, а сега — от иглите на системите.
Когато се връщаше от градината, ръцете и миришеха на мащерка. („Мисли за това като за яйчен белтък по ръцете си“ — така я съветвали съученичките и в пансиона относно секса. Двамата с Крофорд се бяха шегували на тази тема в леглото преди много години, преди няколко години, миналата година. Не мисли за това, мисли за хубавите моменти, за чистите изживявания. Но това беше истински чисто изживяване. Тя беше с кръгла шапка и бели ръкавици и когато двамата се качваха първия път с асансьора нагоре, той свиреше с уста. А тя го гълчеше, че джобовете му са пълни с какво ли не, като на малко момченце. С усилие на волята отиде в съседната стая — оттам все още можеше да се обърне и да я зърне през отворената врата, спокойна и красива под топлата светлина на нощната лампа. Чакаше тялото и да се превърне в церемониален предмет, нямащ нищо общо с човека, когото бе притискал до себе си в леглото, нищо общо с другаря в живота, когото прегръщаше сега в мислите си. За да може да ги повика да я вземат.
Празните му ръце висяха отпуснато, с дланите към тялото, а той стоеше до прозореца, загледан в празния изток. Не чакаше изгрева, просто прозорецът гледаше на изток.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА.
— Готова ли си, Съкровище?
Джейм Гъм се беше облегнал на възглавниците, подпрял глава върху дъската на леглото. Беше му тъй хубаво, тъй удобно с малкото кученце, свито на топло кълбо върху корема му.
Господин Гъм току-що си беше измил косата и бе омотал пешкир около главата си. Порови из чаршафите, напипа дистанционното управление на видеокасетофона и натисна копчето.
Сам си бе съставил програма от два записа, прехвърлени на една касета. Гледаше я всеки път, когато се готвеше за решителната крачка, и неизменно преди непосредственото одиране на нечия кожа.
Първият запис бе от издраскана чернобяла кино-хроника от 1948 година. Четвърт-финалите на състезанието за титлата Мис Сакраменто — единият от етапите по дългия път към зрелищния спектакъл за Мис Америка в Атлантик Сити.
Заснето бе състезанието по бански костюми и всички момичета носеха букети цветя, когато се появяваха едно подир друго на стълбите и се изкачваха на сцената.
Пуделчето на господин Гъм беше преживявало това нееднократно и сега присви очи, щом чу музиката — знаеше, че на това място господин Гъм силно ще го стисне.
Състезателките с техните едновремешни бански костюми бяха като излезли от моден журнал от времето на Втората световна война, но в лице повечето бяха красиви. Краката им също бяха хубави, макар и поотпуснати в коленете. Личеше, когато се движеха.
Гъм стисна пуделчето.
— Съкровище, ето я, ето я, ето я!