Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Докато машината за сушене на дрехи се въртеше в пералнята, Старлинг разходи пръсти по картата. Ето тук е станало отвличането, тук — изхвърлянето на трупа. Тук второто отвличане — там изхвърлянето. Тук — третото, а ето… Но дали тези дати се връщат назад, или… не, най-напред е открит вторият труп.
Този факт бе записан — и останал незабелязан — с размазано мастило до точката, бележеща мястото на картата. Първо е бил намерен трупът на втората жертва, плуващ по река Уобош в центъра на град Лафайет, щата Индиана, малко под междущатски път 65.
А първата жена, за чието изчезване полицията е била известена, била отвлечена от Белвидиър в щата Охайо, недалеч от Кълъмбъс, а открита доста по-късно в река Блакуотър в щата Мисури. Към тялото е била завързана тежест, за да не изплува. Единствено към това тяло.
Трупът на първата жертва е бил потопен в крайно отдалечен район. А вторият бил захвърлен в горното течение близо до голям град и със сигурност е щял да бъде открит много бързо.
Защо?
Първият, с който е започнал, е бил добре скрит, за разлика от втория.
Защо?
И какво означава това „отчаяно безразборно“?
Първият, първият… Какво бе споменал доктор Лектър за първия? И имаха ли някакъв смисъл думите му?
Старлинг се зачете в бележките, които бе надраскала в самолета на път от Мемфис.
Според доктор Лектър в досието имало предостатъчно данни, за да се открие убиецът. „Простота“, твърдеше той. Но къде ставаше дума за „първия“ принцип? А, ето: „Важни са изначалните, първите принципи.“ Когато Лектър произнесе тези думи, те и звучаха като претенциозно празнословие.
Какво прави той, Кларис? Кое е първото и най-важно нещо, което върши? Каква потребност задоволява, като убива? Той страстно желае нещо. А как започваме да копнеем? Като си пожелаваме нещата, които срещаме в нашето всекидневие.
Много по-лесно беше да си спомня думите на доктор Лектър, без да усеща очите му върху кожата си. По-лесно и беше тук, на безопасно място, в самото сърце на Куонтико.
Ако най-напред започваме да копнеем по онова, което виждаме край себе си всеки ден, дали Бъфало Бил е бил изненадан от самия себе си след първото убийство? Дали не е убил момиче от непосредственото си обкръжение? Това ли е причината, поради която е скрил така добре първия труп и така зле втория? Дали втората жертва не е била отвлечена далеч от неговия дом и изхвърлена набързо, за да бъде открита незабавно, и да внуши овреме идеята, че местата на отвличанията са най-безразборни?
При спомена за жертвите първа в мислите на Старлинг се явяваше Кимбърли Ембърг, защото я бе видяла мъртва и донякъде се бе отъждествила с нея.
Но тя не бе първата жертва. Първата се наричаше Фредерика Бимел, двайсет и две годишна, от Белвидиър, щата Охайо. Имаше приложени две фотографии. Снимката в училищния годишник показваше едро момиче с незабележителна външност, хубава гъста коса и чиста кожа. На втората, правена в моргата на Канзас Сити, тя нямаше вид на човек.
Старлинг повторно позвъни на Бъроус. Гласът му беше станал по-дрезгав, но я изслуша.
— С две думи, Старлинг, какво твърдиш?
— Може би живее в Белведиър, щата Охайо, откъдето е първата жертва. Може би всеки ден я е виждал и някак си спонтанно е започнал да я харесва. Може би просто е искал… да я черпи една кока-кола и да си поговорят за църковния хор. Затова така се е постарал да скрие тялото и веднага е отвлякъл друго момиче, далеч от дома си. Нея вече нарочно не скрива добре, за да бъде открита преди първата и вниманието да бъде отклонено в друга посока. Сам знаете, че полицията не обръща внимание на съобщенията за изчезнали хора, докато не се намери трупът.
— Старлинг, разкриваемостта е по-добра, когато следата е прясна, хората още си спомнят, свидетелите…
— Нали и аз това казвам! И той много добре го знае.
— Например днес не можеш да кихнеш в родния град на последната — Кимбърли Ембърг от Детройт, без да изпръскаш някой полицай. Внезапно всички взеха да се интересуват от Кимбърли Ембърг — откакто изчезна малката Мартин. Изведнъж всички се разработиха по делото. Както и да е — забрави, че съм го казал.
— Ще го изпишете ли в компютъра за господин Крофорд? Това за първия град?
— Ами да. Дори ще го съобщя на всички по „горещата линия“. Не казвам, че хрумването ти не е свежо, Старлинг, но това градче беше разровено из основи, щом откриха… как и беше името? Бимел, ако не се лъжа… Щом идентифицираха тази Бимел. Нашето бюро в Кълъмбъс се зае с Белведиър, както и местната полиция. Всичко ще намериш в досието. Тази сутрин трудно ще предизвикаш интерес в Белведиър или другаде с поредната теория на доктор Лектър.