Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Трудно му бе да си наложи по-сериозно поведение — идеше му да лети из стаята. Засмя се и духна нежно, за да прогони от лицето си дребна нощна пеперуда.
Време беше да включи помпите в контейнерите с пресния разтвор. Дали в хумуса на клетката не се е заровила някоя хубава какавида? Той бръкна с пръст. Да, ето я.
Сега пистолетът.
Въпросът по какъв начин да извърши този път убийството занимава мислите на господин Гъм цели няколко дни. И дума не можеше да става за обесване, защото не искаше петна по деколтето, а и не можеше да рискува възелът да разрани кожата зад ушите.
От всяко свое предишно начинание господин Гъм бе научил по нещо, понякога по твърде болезнен начин. Сега бе твърдо решен да избегне кошмарите, през които неволно бе преминал. Основен урок — колкото и да е изтощена от глад, колкото и да припада от ужас, види ли инструментите, започва неистово да се съпротивлява.
В миналото беше преследвал млади жени из тъмното подземие, надянал инфрачервените си очила и с фенерчето в ръка. Беше тъй забавно да ги гледа как се движат пипнешком, как се гушат из кюшетата. Обичаше да ловува с пистолет. Пистолетът му харесваше като инструмент, приятно му бе да го използува. Те неизменно губеха ориентация и равновесие, блъскаха се в разни неща. А той стоеше спокойно в непрогледната чернота със своите очила, чакаше ги да свалят ръце от лицата си и ги прострелваше право в челото. Или първо в краката, но под коленете, за да могат да пълзят.
Това бяха детски игри и разхищение на материал. Сетне от тях нищо не ставаше и той се отказа от това развлечение.
В изпълнение на текущия си проект предложи на първите три да се изкъпят в банята на втория етаж, а после им стигаше един ритник надолу по стълбите с примка на врата. От лесно по-лесно. Но четвъртата му създаде големи главоболия. Наложи се да стреля в банята и после цял час чисти подире и. Спомни си как мокрото момиче с настръхнала кожа потръпна, когато чу запъването на ударника. Той обичаше да го запъва, щрак-щрак, един оглушителен изстрел — и толкоз!
Много обичаше пистолета си и имаше защо — беше великолепен колт „Питон“ от неръждаема стомана, с шестинчово дуло. Беше истинско удоволствие да работи с него. Зареди го и го приготви върху тезгяха в работилницата.
Изкушаваше се да накара тази да си измие косата. Искаше да я наблюдава как се разресва. Можеше да се научи на нещо, като види как косата ляга на главата. Но тя беше висока и сигурно яка. Прекалено рядък екземпляр, за да рискува да го опропасти с огнестрелни рани.
Не, ще донесе скрипеца от банята, ще и предложи да се изкъпе и щом седне в люлката на повдигащото устройство, ще я измъкне до половината от кладенеца и ще я простреля няколко пъти ниско под кръста. Изгуби ли съзнание, малко хлороформ, и готово.
Точно така. А сега ще се качи горе да се съблече. Ще събуди Съкровището, ще гледат заедно видеозаписа и… на работа, гол в топлото мазе, гол, както го е майка родила.
Почти му се замая главата, докато се качваше по стълбите. Бързо свали дрехите и си сложи халата. Пъхна видеокасетата.
— Съкровище, ела, миличко! Днес сме много заети. Хайде, душице!
Ще трябва да я затвори тук в спалнята, докато свърши с шумната част долу в мазето — тя мразеше врявата и само се изнервяше. Беше и купил цяла кутия от любимите и кучешки бисквити, за да има с какво да се занимава в негово отсъствие.
— Съкровище! — Тя не се появи и той излезе в коридора. — Съкровище!
Продължи да я вика и в кухнята, и в мазето, а когато се провикна пред стаята с кладенеца, получи отговор:
— Тя е тук при мен, копеле мръсно!
На господин Гъм му призля от уплах за Съкровището. Сетне обаче яростта го облада и той притисна юмруци към слепоочията си, притисна чело о рамката на вратата и с усилие на волята опита да се овладее. От гърлото му се изтръгна нещо средно между напън за повръщане и стенание. Кученцето незабавно изджавка в отговор.
Той отиде в работната стая и взе пистолета.
Връвта на тоалетната кофа беше скъсана. Не можеше да си обясни как го е постигнала. Последния път, когато това се случи, той реши, че е правила нелеп опит да се изкатери нагоре. И друг път се бяха опитвали да се изкатерят — всъщност бяха опитвали всички възможни глупости.
Надвеси се над отвора, като внимаваше да овладее гласа си:
— Съкровище, добре ли си? Отговори ми! Катрин ощипа кучето по дебелото дупе. То изквича и не пропусна да и го върне, като я ръфна по ръката.