Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Той само…
— Старлинг, решихме да направим дарение на УНИЦЕФ в памет на Бела. Ако искаш да участваш, ще те сложа в списъка.
— Разбира се. Благодаря, господин Бъроус.
Тя извади дрехите от сушилнята. В топлата пералня и беше уютно, ухаеше на хубави препарати. Притисна още горещите дрехи към гърдите си.
Майка и с наръч чаршафи.
Днес е последният ден от живота на Катрин.
Чернобялата сврака, която крадеше от количката. А тя не можеше да бъде едновременно вън, за да я пъди, и вътре в стаята.
Днес е последният ден от живота на Катрин.
Баща и сигнализираше с ръка, а не с мигач, когато завиваше с пикапчето си в тяхната уличка. Тя играеше в двора и си мислеше, че с голямата си ръка той посочва на пикапчето къде да свърне и как да направи завоя.
Когато Старлинг взе решението, очите и се насълзиха. Тя зарови лице в топлите чисти дрехи.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Крофорд излезе от погребалния дом и се огледа в двете посоли, дирейки с очи Джеф и колата. Вместо това обаче видя Кларис Старлинг, която чакаше под една стряха, облечена в тъмен костюм, много истинска и осезаема на дневната светлина.
— Изпратете мен — каза тя.
Крофорд току-що бе избрал ковчег за жена си и държеше в ръка книжна торба с чифт нейни обувки, които беше взел със себе си по погрешка.
— Простете — продължи Старлинг. — Никога не бих дошла в такъв момент, ако разполагах с друг. Изпратете мен.
Крофорд напъха ръце дълбоко в джобове и завъртя врат, докато чу изпукване. В очите му имаше блясък, може би опасен.
— Къде да те изпратя?
— Нали ме пратихте да почувствувам сама що за човек е Катрин Мартин — пратете ме и при другите. Единственото, което ни остава, е да разберем по какъв начин ловува Бъфало Бил. Как ги намира, как ги подбира. Аз с нищо не съм по-лоша от другите, в някои отношения съм и по-добра. Жертвите са все жени, а аз съм единствената жена, която работи върху случая. От една женска стая ще науча много повече от всеки мъж и вие добре го знаете. Изпратете ме.
— Съгласна ли си да те рециклират?
— Да.
— Това ще ти струва шест месеца от живота.
Тя не отговори.
Крофорд заби в тревата носа на обувката си. Вдигна очи към нея, към прерийните дълбини на погледа и. И тя беше упорита като Бела.
— С коя искаш да започнеш?
— С първата, Фредерика Бимел. Белведиър, Охайо.
— Значи не Кимбърли Ембърг, която видя.
— Той не е започнал от нея.
Да спомена ли Лектър? Не. Ще види сам на компютъра.
— Ако беше избрала Ембърг, щеше да е по емоционални причини, нали, Старлинг? Пътните ще ти бъдат възстановени, след като се върнеш. Имаш ли пари? Банките отварят след цял час.
— В кредитната ми карта е останало още нещо.
Крофорд взе да рови из джобовете си, след което и даде триста долара, в брой и чек от личната му сметка.
— Върви, Старлинг. Само при първата. Дръж в течение „горещата линия“. Обаждай ми се.
Тя му махна с ръка. Не се ръкува, не го докосна. Обърна се и хукна към пинтото.
Крофорд се потупа по джобовете. Беше и дал всичките си пари, до последния цент.
— Моята любима има нужда от нови обувки — произнесе на глас безсъдържателната фраза, с която заклетите комарджии се опитват да повлияят на заровете. — А на моята любима вече никакви обувки не и трябват.
И се разплака насред тротоара — той, началник отдел, във ФБР.
Джеф видя от колата мокрите му бузи и даде на заден ход в страничната уличка, където Крофорд нямаше да го забележи. Слезе, запали цигара и засмука яростно. За подарък на Крофорд щеше да се бави, докато Крофорд изсъхне, писне му да чака и го нахока хубаво, докато му олекне.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Беше утрото на четвъртия ден и господин Гъм се готвеше да одере кожата.
Върна се от пазар с последните необходими за целта покупки и едва се сдържа да не хукне надолу по стълбите към мазето. Разопакова торбите в ателието — специални ленти за поръбване на веревните шевове, разтеглива подплата за разрезите и цепките, пакет едра морска сол. Нищо не беше забравил.
В работната стая подреди ножовете си върху чиста кърпа до умивалниците. Бяха четири — голям за дране на кожи, нежно ножче за работа отблизо, което следваше точно извивката на показалеца, скалпел за най-деликатните места и щик от времето на Първата световна война. Навитият на тръбичка край на щика е най-подходящ за сваляне на кожа, защото не я разкъсва.
Освен това разполагаше и с трион за аутопсии, който почти не беше използвал, и общо взето съжаляваше, че го купи. Намаза с вазелин една поставка за перука, натрупа отгоре дебел пласт едра морска сол и я сложи в плитък леген за отцеждане. Сбърчи игриво нос към лицето на поставката и и изпрати въздушна целувка.