Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Съображенията му се простираха отвъд зрителните аспекти към осезателните — не бе изключено да притисне в обятията си някой твърде привлекателен човек.
Господин Гъм поръси малко талк върху дланите си и прегърна шивашкия манекен, правен по неговото тяло.
— Дай една целувчица — каза закачливо на празното пространство, където трябваше да е главата. — Не ти, глупчо — скара се на кученцето, незабавно наострило уши.
Гъм помилва гърба на манекена, докъдето стигаха ръцете му. Сетне мина отзад да види следите от талка. На никой не му се иска да напипа шев. Но при прегръдка ръцете се застъпват в средата на гърба. Пък и хората са свикнали да усещат линията на гръбнака, разсъждаваше той. Тя не дразни така, както някоя асиметрия в тялото. Значи раменете са изключени. Отворът ще е в средата най-горе, малко над лопатките. Ще използува същия шев, за да прикачи солидния хомот, вграден за повече устойчивост в подплатата. Цепките и от двете страни ще подплати със самозалепваща се материя — да не забрави да купи, — а от дясната страна под цепката ще сложи лепенки за закопчаване. Той въздъхна, като се сети за великолепните вечерни рокли на Чарлз Джеймс, чиито шевове бяха безупречно слегнати и невидими.
Процепът отзад ще е прикрит от косата му, по-скоро от косата, която много скоро щеше да е негова.
Господин Гъм свали тензухената кройка от манекена и се залови за работа.
Шевната машина беше стара и прекрасна — със сложни орнаменти и педал, преправена на електрическа преди около четирийсет години. Върху рамото със златни къдрави букви бе изписано: „Нивга не се уморявам, защото служа.“ С педала Гъм задействуваше машината за всяка поредица от шевове. За по-фините тегели предпочиташе да е бос, да поклаща внимателно механизма с месестия си крак, впил лакираните си нокти в предното му ръбче, за да избегне набиране. Известно време в топлото подземие се чуваше само шумът на машината, похъркването на кученцето и съскането на тръбите с горещата вода.
Когато свърши с процепите на тензухената кройка, той я пробва пред огледалата и погледа на пуделчето, наклонило глава на една страна.
Още трябва да отпусне под мишниците. Не беше решил и всички проблеми с кантовете. Но иначе дрехата бе тъй приятна. Мека, еластична, скоклива. Просто се виждаше как припка, облечен в нея, нагоре по стълбата на водната пързалка.
За по-драматичен ефект господин Гъм си поигра със светлините и перуките, сложи си чудна огърлица точно където е линията на яката. Щеше да изглежда великолепно с дълбоко деколтирана рокля или копринена пижама над новата си гръд.
Ах, как се изкушаваше още сега да започне, истински да се залови за работа, но усещаше очите си уморени. Освен това ръцете му не биваше да трепнат, а и сега не би понесъл шума. Търпеливо извади тропоските и разположи всички парчета на масата. Каква прекрасна кройка, по която да реже.
— Утре Съкровище — каза на кученцето, докато вадеше говеждия, мозък, за да се размрази. — Първата ни работа, щом се събудим. Мама ще е тооолкова хубава!
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Старлинг спа непробудно пет часа и се събуди посред нощ, стресната от страшен сън. Захапа крайчето на чаршафа и притисна с длани уши, за да се увери дали е истински будна и далеч от страха. Тишина, никакви агнета не пищяха. Сърцето и се поуспокои, но краката не искаха да стоят мирни под постелята. Знаеше, че след миг мислите и ще запрепускат.
С облекчение усети, че я пронизва парещ гняв, а не страх.
— По дяволите — рече и измъкна един крак изпод завивките.
През целия безкраен ден, в който Чилтън и пречеше, сенатор Мартин я оскърбяваше, Крендлър я предаде и смъмри, доктор Лектър и се присмиваше, Джак Крофорд я отстрани от разследването, от всичко най-много я заболя, че я нарекоха крадла.
Сенатор Мартин беше майка и напрежението, в което живееше, бе страшно. До гуша и бе дошло полицаи да опипват вещите на дъщеря и. Не бе искала да я обиди.
И все пак обвинението, се заби в Старлинг като гореща игла.
Като малка я бяха учили, че кражбата е най-презряното, най-долното престъпление след изнасилването и убийството за пари.
Като ученичка в сиропиталището благините бяха малко, гладът за тях — огромен, но тя се бе научила да ненавижда крадците.
Легнала сега в мрака, тя осъзна още една причина, поради която намекът на сенатор Мартин я бе наскърбил. Старлинг знаеше какво би казал злобният доктор Лектър и той щеше да е прав — неприятно и бе, че сенатор Мартин вижда в нея нещо долнопробно, нещо крадливо, и е реагирала по съответния начин. Тази кучка от висшето общество!