Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Гилдията на смъртта ли?
Дроган го изгледа, все едно обяснява на особено несхватлив ученик. Тал беше виждал това изражение на лицата на Робърт, Накор и Магнус.
— Този човек бе подготвен да умре, очакваше да умре. Могъл е да сложи отрова в питието ви, да забие нож в гърба ви в тъмна нощ, да ви пререже гърлото, докато спите, или да ви убие по още десет различни начина, но вместо това се опита да ви убие на публичен турнир, в едно от нещата, в което сте признат за много добър. С други думи, той съзнателно ви даде шанс да оцелеете, като очакваше сам да умре. Беше или луд, или член на Гилдията на убийците. Беше кешийски измали и умря, защото му е било заповядано да умре.
— Това е нелепо — каза Тал. — Съгласен съм. И нещо повече — много е скъпо. Поразпитах и се оказа, че един подобен самоубийствен договор вероятно би достигнал до десет хиляди златни делфина. — Делфинът беше малко по-тежка монета от кешийския империал или кралския суверен, тъй че ставаше дума за около единадесет хиляди златни монети по обичайния търговски курс. — Колкото повече се замисляш, толкова по-нелепо изглежда.
— Някой е платил десетгодишна заплата, за да ми даде шанс да оцелея?
— Мразя, когато нещата станат прекалено сложни — каза старшият полицай.
Капитан Талинко се намръщи.
— Оценявам, че ви предстои да обясните едно престъпление на Негово величество, дори това обяснение далеч да не е пълно, но ме очакват други задължения. Господа. — Кимна учтиво и напусна.
Старши полицай Дроган продължи:
— Тал, виждал съм те да играеш на карти и си доста добър блъфьор, но аз съм полицай от двайсет години и мога да разбера кога някой лъже. Наистина нямаш представа кой стой зад това, нали?
— В името на всички богове, Денис, нямам. Аз съм само на двадесет години, пътувал съм малко и ми е трудно да си представя, че през това време съм си създал враг, който би могъл да устрои толкова сложно покушение.
— Не мисля, че е това — отвърна Дроган. — След малко повече размисъл реших, че беше по-скоро проверка.
— Проверка?!
— Някой е искал да види точно колко си добър и да прати срещу теб човек, който е по-добър от всеки, когото би могъл да срещнеш тук на турнира.
— По-добър? Победителят тук се смята за най-добрият на света.
— Не позволявай тази суета да те обсеби, ако спечелиш, Тал. — Дроган го хвана под мишницата и го поведе към изхода. — Трябва да си готов за тази вечер. Ще поговорим пътьом.
— Виж, може да си по-добър от цялата тая пасмина, която е дошла да се пердашите един друг, но измалите са само една от поне десет групи, които цял живот, ежедневно се учат да убиват хора. — Отдръпнаха се от пътя на двама слуги, понесли дълга маса към заседателната зала на капитана на гвардията. — Сигурно може да се намерят поне петима-шестима войници, пръснати оттук до Островите на залеза, които са по-добри от всеки на този остров, но които не са могли да получат разрешение от своите владетели и началници да дойдат да се състезават тук. Вероятно има мъже, които не ти отстъпват, но които не биха си направили труда да пътуват дотук и да си губят времето, независимо каква е наградата. Сигурен съм, че има превъзходни майстори на хладното оръжие по света, които никога не са и чували за Ролдем, да не говорим за Двора на майсторите, нито за този турнир. Искам да ти кажа следното: ако спечелиш, не приемай на сериозно титлата „най-добър на света“. Това ще те убие.
Стигнаха края на коридора.
— Ти влизаш там — каза Дроган и му посочи една врата. — Ще намериш един салон, където можеш да отдъхнеш, да те масажират, да се нахраниш, да поспиш, каквото ти е нужно. — Протегна ръка и стисна десницата на Тал. — Желая ти късмет тази вечер.
И се обърна, но Тал го спря:
— Денис? — Да?
— Подозираш ли ме в нещо? Денис се усмихна.
— Освен ако не плащаш луди пари, за да накараш някой да се опита да те убие, само за да впечатлиш дамите, не виждам в какво бих могъл да те подозирам за цялата тази нелепост. — Усмивката му се стопи. — А колкото до останалото, аз винаги съм подозрителен, приятелю. Към всеки.
Обърна се и остави Тал сам в коридора. Той претегли думите на старшия полицай и реши да изтласка от ума си цялата тази нелепост. Макар в случилото се да нямаше нищо забавно, все пак си беше пълна безсмислица.
Чакаше да го призоват за последния двубой. Стаята, която му бяха осигурили, беше разкошна, с всевъзможни ястия и освежителни напитки, от лек бульон до печен бут, пресни плодове, кексове и всевъзможни други сладкиши. В кани на лавицата имаше вино, ейл и вода, а двама слуги търпеливо стояха в готовност да изпълнят всяко негово желание. Имаше и легло, ако поиска да подремне.