Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Тал се обърна към Паско. — Този път наистина ми трябва баня.
— И ще трябва да потърсим отговори на някои въпроси — каза Паско.
Тал кимна. Паско го заметна с наметалото му и взе сабята от ръката му.
— Знам кого искам да убия, но вече трябва да се тревожа кой иска да убият мен.
— И защо — мрачно добави Паско.
Глава 17
Жертва
Тал изчакваше.
Майсторите на Двора, дворцовият церемониалмайстор и капитанът на Кралската гвардия се бяха събрали около него и лейтенант Кемпънийл. Присъстваха още няколко офицери от кралския двор.
Майстор Дубков крачеше нервно напред-назад, явно възбуден.
— От двеста години турнир никога не сме имали такъв инцидент. Имало е злополуки и два смъртни случая, но никога състезател не се е включвал с намерение да убие, след като знае, че няма начин убиецът да избегне съда.
Тал бе длъжен да признае, че кешиецът като че ли наистина беше безразличен към съдбата си, стига да изпълни възложената му задача.
— Това, което ни тревожи — заговори Талинко, мършав капитан от дворцовата гвардия, — е какви щяха да са последствията, ако изходът се окажеше различен и ако този двубой се бе разиграл в двореца.
— Господа — каза лейтенант Кемпънийл, — аз наблюдавах двубоя като повечето от вас. Скуайър Талвин просто се защитаваше — и доста умело, признавам — от човек, който очевидно бе решил да го убие. На негово място щях да реагирам по същия начин.
— Нашата цел е да гарантираме да няма повторения на днешните събития в присъствието на краля — заяви твърдо капитан Талинко.
Лейтенант Кемпънийл разпери ръце.
— Господа, аз служа на милорд Каспар и съм убеден, че неговите гаранции за доброто ми поведение би трябвало да са достатъчни. Скуайър Талвин пребивава в Ролдем вече от доста време, както научих, и е редовен посетител на Двора на майсторите. Предвид неговия ранг и положение в обществото, поставя ли някой под въпрос поведението му? — Обърна се към майстор Дубков и той кимна в съгласие. — Смятам, че можем да гарантираме: състезанието ще мине честно и няма да има никакви инциденти.
Капитан Талинко кимна.
— Вярвам ви, но сигурността на кралската фамилия е първостепенна, както и безопасността на нашите почетни гости… — кимна към Кемпънийл, за да се разбере, че има предвид херцога и други висши сановници, — поради което ще вземем предпазни мерки. В галерията над кралската зала ще бъдат поставени стрелци със заповед да прострелят който и да е от двамата дуелисти в един от трите случая: по моя заповед; ако съдията обяви прекратяване и някой от вас не се подчини; и ако някой от съперниците престъпи чертата, която ще поставим между терена за дуел и кралския трон.
— И запомнете добре думите ми, господа — добави строго. — Това е „фаталната черта“ в буквалния смисъл на думата. Ако по каквато и да било причина някой от двама ви престъпи тази черта, преди дуелът да е прекратен и победителят представен на краля, ще умре, преди да е направил втора стъпка към Короната. Ясно ли е?
Двамата кимнаха.
— Добре. Позорното излагане от този следобед ще го забравим. Това е всичко. — Щом всички започнаха да напускат, капитанът каза: — Скуайър Талвин, един момент, моля.
Тал се задържа и щом двамата останаха сами, Талинко попита:
— Имате ли някаква представа защо кешиецът се опитваше да ви убие?
Тал въздъхна и поклати глава.
— Честна дума, не… Мога да си представя много причини, но нищо достатъчно смислено.
— Развеселете ме с няколко от тях, ако обичате — чу се глас от ъгъла.
Тал се усмихна, но в усмивката му нямаше много веселост.
— А, старши полицай. Чудех се кога ще ви видя пак.
— За втори път се озовавате до окървавен труп, скуайър, и този път не можете да ме убеждавате, че не вие бяхте набелязаната жертва. Навярно сте забелязали, че този път имахме доста свидетели на деянието.
— Включително мен самия и няколко члена на кралската фамилия — добави капитан Талинко.
— Талвин — настоя Дроган, — причините, моля.
— Флиртувал съм с няколко млади дами, които не приемат добре това, че не се интересувам от дългосрочни съюзи.
— Мислят, че ще се ожените за тях, и реагират зле на това, че не го правите? Продължете.
— Справял съм се доста добре на игралните маси.
— Това вече съм го проверил. Според чутото от повечето притежатели на игрални зали, в които сте играли хазарт, печалбите ви са редовни, но достатъчно скромни, за да иска някой да ви убие за отмъщение или заради неплатен дълг.
— Никога не съм губил двубой в Двора на майсторите.
— Това едва ли е причина да се плаща на Гидията на смъртта.