Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Тал се отпусна в стола си и отвърна:
— Благодаря. Може да се окаже, че си ме спасил за пореден път.
— Е, този път може да съм те спасил от неудобство, не от смърт.
— Не мисля.
— Какво?
— Погледни го.
Паско се обърна и изгледа младия кешиец, който седеше кротко и наблюдаваше Тал изпод вежди.
— Наречи го интуиция или моята „бучка тревога“, но освен ако не съм се заблудил ужасно, той възнамерява да ме убие.
Полуфиналният тур бе проведен с повече пищност и церемониалност от предишните. Присъстваха много членове на кралската фамилия и повечето от важните знатни особи.
Когато обявиха състезателите за първия двубой, стомахът на Тал се сви. Кемпънийл и Ваардак щяха да се срещнат първи, а Тал и кешиецът след тях. Младежът се сети, че като фаворит Майсторите са запазили неговата среща за накрая. При все това му се искаше да приключи с нея колкото може по-скоро.
Нито той, нито кешиецът наблюдаваха първия сблъсък. И двамата предпочетоха да си останат в противоположните ъгли на стаята. Ваардак и Кемпънийл бяха направили същото — всеки в своя ъгъл със свитата си. Графът бе придружен от поне петима слуги, докато лейтенант Кемпънийл разполагаше с един адютант и един сержант от личната гвардия на Оласко. Тал разполагаше с Паско, а кешиецът седеше сам. Ако се съдеше по далечните провлачени гласове, Майсторът, обявяващ финалните сблъсъци, се бе увлякъл във възможно най-пищното и словоохотливо представяне, а от придружаващите речта му одобрителни възгласи Тал разбираше, че тълпата жадно попива всяка негова дума.
Паско заговори на ухото му:
— Поразпитах тук-там. Този младеж се е появил все едно отникъде, факт. Никой кешиец от тези, с които се срещнах, не е чувал за него. Изглежда странно, че младок с умение като неговото не си е спечелил име в Кеш.
— Да, наистина е странно.
— Не знам дали ще се опита да ви убие, или не, милорд, но у него има нещо доста необичайно. Седи там и не мърда вече от цял час.
— Може да е заспал.
— Значи има железни нерви — каза Паско.
Вик от залата го предупреди, че двубоят е свършил, и той извърна очи към вратата, за да види кой след кого ще влезе и как ще се държат. След минута вратата рязко се отвори и вътре пристъпи граф Ваардак, стиснал се за лявата ръка.
Между пръстите му бликаше кръв. Един от слугите му се опитваше да го утеши: — … на ръба беше, милорд. Можеше да стане и обратното, сигурен съм. Беше… късмет, нищо повече.
Графът явно не искаше да го утешават и само изръмжа:
— Престани да дрънкаш и я превържи тая проклета драскотина.
След това в стаята влезе лейтенант Кемпънийл, с доволна усмивка. Хвърли поглед първо към Тал, а след това към кешиеца, все едно каза безмълвно: „Довечера ще се видим с някой от вас двамата в двореца“, но си замълча. Удостои ги поред с леко кимване, след което отиде да говори с граф Ваардак.
Малко след това Майсторът на двора влезе и обяви:
— Талвин Хокинс, Какама от Кеш, моля, заповядайте. Кешиецът носеше сабята си увита в дълга ивица черен плат вместо в ножница. Сега коленичи, разви я и очите на Тал се разшириха, като я видя.
— Това не е дългата сабя, която използваше досега. Какво е това?
Паско изруга тихо.
— Катана. Боравят с нея с една или с двете ръце и е по-остра от бръснач. Рядко може да се види, защото калпавите не могат да удържат срещу броня, а добрите са прекалено скъпи и могат да си ги позволят само най-богатите благородници. Но за рязане на плът са жестоки. Кани се да ви покаже боен стил, с какъвто не сте се срещали досега.
— Казвай, Паско. Какво трябва да правя?
Докато ставаха в отговор на поканата на Майстора, Паско заговори:
— Онова, което си видял от Накор в боя с голи ръце — мисли за него. Лъжлив замах и внезапни удари. Вероятно ще ти влезе веднага. Ако изобщо имаш време да избираш между късмет и майсторство, това е.
Тал вдиша дълбоко и бавно издиша, докато крачеха към вратата, извеждаща към главната зала за двубои.
Посрещнаха ги шумни ръкопляскания и ободрителни възгласи. В ъглите на най-големия правоъгълник бяха поставени знаци и Тал разбра, че поне ще има пространство за действие.
След като шумът утихна, Майсторът заговори:
— Ваши благородия, дами и господа. Това е последният двубой на турнира на Двора на майсторите. Победителят от тази среща ще се бие тази вечер в двореца пред Службата на Златния меч и ще бъде признат за най-великия фехтовач на света. Вляво от мен, представям ви Какама, от село Ли-Пе в империята Велики Кеш.
Овациите бяха оглушителни. Какама дотук бе дълготрайната изненада, след като си бе извоювал пътя от първия кръг, и мнозина, които нямаха друга причина да го приветстват, го направиха дори само заради това.