Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Вдясно от мен, представям ви Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър й Белкасъл, баронет на Силвърлейк от Островното кралство.
Даде знак на двамата да застанат до знаците на пода, показващи стартовите им позиции, и обяви:
— Милорд, майстор Какама, това е дуел до първа кръв. Подчинявайте се на заповедите на майсторите и се пазете да не се нараните сериозно. По моя команда… начало!
Какама направи стъпка назад, вдигнал оръжието в дясната си ръка и с изпъната напред лява, с дланта нагоре. Нова стъпка и изведнъж кешиецът се завъртя на пръсти, лявата му ръка се вдигна към дясната и мечът се завихри в дъга с невероятна скорост, насочен към главата на Тал.
Тал залегна на пода и се претърколи — невиждан досега на турнира ход, но обичаен за кръчмарски свади. Няколко мъже сред публиката задюдюкаха и се разсмяха, но повечето посрещнаха хода му с възбудени възгласи, защото беше ясно, че целта на кешиеца е да му отсече главата.
— Какама! — извика стъписан Майсторът на двора. — Само до първа кръв!
Кешиецът пренебрегна заповедта и с три къси стъпки предприе бърза атака срещу Тал. Вместо да отстъпи, този път Тал сам скочи напред и замахна с цялата бързина, на която бе способен.
Стоманата изкънтя в стомана и тълпата ахна: вече и най-бавно схващащите бяха разбрали, че това не е показен дуел, а че гледат двама мъже, опитващи се да се убият един друг.
— Спри! — последва командата от старшия съдия, но никой от двамата не се вслуша. Какама отново се завъртя и нанесе нисък удар, който щеше да изкорми Тал, ако той се беше спрял да изпълни командата.
— Паско, кортикът! — извика Тал.
Паско измъкна кортика от колана си и щом Какама отново се хвърли напред, а Тал скочи назад, му го метна. Тал го улови с лявата ръка във въздуха и се завъртя настрани, а Какама го нападна отново.
Бойният стил, приложен от кешиеца, беше чужд за Тал, но той се надяваше, че с помощта на кортика за дуелиране в лявата ръка ще успее да блокира оръжието на противника или да го използва в близък бой, ако му влезе в гарда, и да наклони везните в своя полза.
Съдиите вече викаха към галерията за доброволци, които да прекратят двубоя, защото бе ясно, че е излязъл извън всякакви правила. Никой не се отзова. Идеята да се опитат да разделят двама от най-опасните дуелисти на острова явно не допадаше на никого.
На Тал му се стори, че чува някой да вика за стрелци с арбалети, но нямаше време да се обърне, за да се увери. Какама отново връхлиташе здраво и този път Тал нямаше пространство, където да залегне, и да се превърти.
Едва успя да спаси живота си с кортика, когато ударът на Какама отгоре изведнъж премина в страничен замах към врата му, с извъртане на китките. Ръката на Тал се вдигна по рефлекс и задържа оръжието, колкото да парира удара. Това му отвори възможност и той замахна и удари кешиеца в рамото.
— Първа кръв! — извика главният съдия, но Какама пренебрегна заповедта на Майстора и скочи напред, за да нанесе смъртоносния си удар.
Тал отстъпи, вее едно се опитва да задържи дистанцията помежду им. След това изведнъж се закова на място и със замах отдолу метна кортика с цялата си сила към корема на противника си.
Кешиецът извъртя сабята си с две ръце и отби късото оръжие, но междувременно Тал налетя бързо и високо и докато Какама се опитваше да вдигне сабята си и да блокира, вече бе влязъл в гарда му и сабята му се вряза дълбоко отстрани във врата на Какама.
И вместо да се отдръпне и да рискува последен ответен удар от издъхващия, го блъсна с всичка сила. Кешиецът отхвърча назад, катаната излетя от вече отпускащите се пръсти и издрънча на пода. Кръвта швирна на фонтан от врата му.
Тал коленичи до издъхващия и го погледна в очите.
— Кой те изпрати? — изръмжа му, но кешиецът не отвърна нищо.
Паско притича и застана до него. В залата се бе възцарила мъртва тишина. Явно никой не бе готов да аплодира победата — беше ясно, че случилото се няма нищо общо със спорта.
Главният съдия пристъпи по дървения под, застана в центъра и заяви:
— Тъй като вие явно се защитавахте, скуайър Талвин, няма да бъдете дисквалифициран затова, че не спряхте, когато ви бе заповядано. Както бе коленичил, Тал вдигна очи към него, после се изправи и отвърна с горчив смях:
— Не можем да провалим дворцовото забавление тази вечер.
Съдията го изгледа, но не отвърна нищо. Накрая заяви: — Явете се по залез-слънце в двореца, скуайър Талвин. Хората не излизаха от галерията, стояха като заковани на местата си, сякаш очакваха някой да им обясни какво точно е станало. Най-сетне се появиха слуги и изнесоха тялото на убития, други започнаха да чистят кръвта от пода.