Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
В кое от тези две противоречащи едно на друго места в Библията се е пошегувал по-остро „божественият гълъб“? В кои именно от стиховете „свети дух“ се подсмива повече над доверчивостта и глупостта на вярващите?
Сега ще видим каква серия от битки предизвикало масовото изнасилване на държанката на левита. Еврейският свещеник разказал за станалото на едно събрание на четиристотинте хиляди въоръжени. Ще отбележим между другото, че за произнасяне на реч пред толкова многобройно събрание е бил потребен доста силен глас.
Библията привежда неговата реч. Споменавайки отгоре-отгоре и с недомлъвки за онзи вид възбуждение на жителите на Гива, жертва на което едва не станал той, левитът поискал отмъщение за любовницата си: „Наложницата ми изтощиха тъй, че тя умря“ — извикал той.
Не е безполезно да се отбележи, че в първата част на разказа е казано, че уж всички мъже на града изнасилвали нещастната, а в речта на пострадалия любовник „гълъбът“ съобщава, че „от целия тоя народ имаше седемстотин души отбрани, които бяха левичари, и те всички хвърляха с прашки камъни на косъм, без да погрешат“ (Съдии, гл. 20, ст. 16). Това е великолепно! Не е ли истина?
Възмутителното изнасилване, извършено от всички мъже на град Гива, продължавало цяла нощ — и само една нощ! Ако се смятат за виновни само тези седемстотин здрави войни и се вземе под внимание, че нощта в Палестина не продължава повече от десет часа, трябва да се признае, че тези побеснели хора някак си много бързо са се справяли със задачата си! Съвършено естествено е, че нещастната жертва не е можела да се защищава против толкова насилници и скоро се е обърнала в безчувствена маса, над която те са можели да се гаврят, без да им се пречи. При все това доста чудно е, че държанката на левита е могла да издържи насилието на 70 човека в час. По-малко от минута на всекиго! Неизбежно се налага да се мисли, че от самото начало на престъплението разбойниците са организирали помежду си определен ред, застанали са в редица, всеки с номера си, за да не се губи нито секунда време. Можете ли след това да отричате, че Библията е наистина книга на най-изумителни, действително единствени в света „чудеса“.
Серията от битки, последвали това ужасно престъпление, е не по-малко изумителна.
„На сутринта синовете израилеви станаха и се разположиха на стан пред Гива; и излязоха израилтяните на бой против вениамина, и наредиха се синовете израилеви в боен ред близо до Гива. Тогава излязоха синовете вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни“ (Съдии, гл. 20, ст. 19–21).
Заслужава ли да се учудваме, че бог покровителствува именно Вениаминовото коляно, което застанало на страната на виновните, против всички останали израилтяни, които се застъпили за пострадалия?
„Вениамин излезе против тях из Гива на втория ден и простряха на земята от синовете израилеви още осемнайсет хиляди души меченосци“ (Съдии, гл. 20, ст. 25).
Ето вече изтребени по такъв начин 40 000 защитници, на правото дело. Това е ужасно! Но дочакайте края. Синовете на израиля ще излязат победители и това ще ни утеши. Единственото, което може да ни огорчи, това е съвършено фантастичният брой евреи, умъртвени от своите кръвни братя.
Еврейската армия удържала окончателна победа, но не защото се сражавала за правото дело, а единствено само благодарение на Финеес — сина на Елеазар и внук на Аарон. Той възнесъл по този повод гореща молитва към господа бога. Финеес?! Значи той още не е умрял, нашият стар приятел Финеес? Вече толкова време за него нямаше никакви известия!
„И се обърнаха срещу Гива десет хиляди души отбрани от цял израил, и се почна жестока битка. Но вениаминовите синове не знаеха, че ще ги сполети зло, а Господ разби вениамина пред израилтяните и израилтяните простряха в оня ден от синовете вениаминови двайсет и пет хиляди и сто души меченосци“ (Съдии, гл. 20, ст. 34–35). И вениаминовите синове видели, че са победени.
Тогава те показали на армията на израиля гърбовете си и ускорили крачката си по посока на пустинята. Но армията на израиля ги следвала по петите. Евреите обкръжили „синовете на вениамина“ и ги преследвали до Менухи и ги „поразяваха до самата Източна страна на Гива“. И „синовете на вениамин“, бидейки обкръжени от враговете, загубили 18 000 убити (ст. 42–44). Оцелелите побягнали по посока на скалата Римон и израилтяните изтребили там още 5 000 които били настигнати по пътя, а после продължили преследването до Гидом и „убиха от тях още две хиляди души“ (ст. 47). Шестстотин души се спасили, като се скрили на скалата Римон, където останали четири месеца. А израилтяните, като се върнали от бойното поле, изтребили всички оцелели в Гива: и хора, и добитък. Те изгорили също всички градове и села на Вениаминовото племе (ст. 47–48).