![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Слушам, сър.
Роби отлепи волвото от тротоара и се включи в трафика. Погледна в огледалото. Ченгетата се бяха скупчили около една от патрулките и оживено ръкомахаха. Очевидно обсъждаха вероятността да бъдат наказани заради необмислените си действия. Но Роби нямаше намерение да слага прът в кариерата им. На практика действията на Коен бяха колкото нестандартни, толкова и умни. Винаги можеше да заяви, че не е знаела кой я следи, а просто е обърнала внимание на колата. Особено когато това ставаше, след като току-що бе дала показания пред ФБР за едно ужасно престъпление. Напълно разбираемо бе да се страхува и да изпадне в паника.
От всичко това следваше, че той ще трябва да стигне до нея по друг начин. За късмет, проследяването на Коен не беше особено трудно, тъй като беше запомнил адреса, отбелязан в папката на Ванс.
Прекоси границата на Мериланд и започна да си пробива път сред лабиринт от тесни улички.
Мишел Коен не живееше в палат, но кварталът беше престижен. Беше заявила обаче, че вече цяла година е безработна. Последната ѝ работа била във фирма за финансово планиране, която фалирала. Роби нямаше представа какво работи съпругът ѝ. Ванс не каза нищо по въпроса. Вероятно не си беше направила труда да разбере.
Но Коен със сигурност има нужда от пари, помисли си той. Или пък онези се бяха добрали до някоя мръсна тайна в живота ѝ. Един невинен човек не би приел да се ангажира с фалшиви показания пред ФБР единствено за пари. Особено когато ставаше въпрос за потенциална терористична атака.
А може би не е чак толкова невинна, каза си той.
Съмняваше се, че Ванс е направила справка дали Коен, съпругът ѝ или предполагаемият любовник имат криминално досие. Вероятно не, просто защото беше повярвала, че жената казва истината. Защо иначе ще поиска да дава показания? — беше попитала Ванс. Самият той имаше отговор.
За да ме прецака.
Роби отби до тротоара и набра номера на Синия.
— Нещо ново за Мишел Коен?
— Още не, но ти ще си първият, който ще разбере.
— Искам информация и за съпруга ѝ.
— Работя по въпроса. Значи е излъгала ФБР, а? Не е видяла теб и Джули, а двама чернокожи?
— Да.
— Мотиви?
— Надявам се да ги открием.
— Доста загадъчен ход от страна на противника. Предлагат ни една от своите пионки.
— Аз съм на същото мнение. Затова съм изнервен.
Роби огледа двуетажната къща в дъното на уличката, пред която беше спряло беемвето на Коен.
— Ще ти се обадя по-късно, защото трябва да проверя някои неща. Как е Джули?
— Жива и здрава. Пише си домашните. Нищо не разбирам от задачите, които решава…
— Това е причината ние с теб да сме в сферата на разузнаването — усмихна се Роби. — Математиката ни куца.
Той прибра телефона и погледна часовника си. Коен знаеше, че я следи именно той. Както и че е научил домашния ѝ адрес. От всичко това следваше, че няма никакъв смисъл да виси тук.
Но той вече имаше друга, по-добра идея. По принцип не се страхуваше от пионки, но онзи, който управляваше техните действия, положително нямаше да го остави да виси тук без основателни причини.
Сега просто трябва да открия какви са тези причини, рече си той.
64
Мишел Коен си сипа чаша кафе и я отнесе в дневната, където беше телевизорът. Остави я на масата и посегна към дистанционното, за да смени канала.
— Този повече ми харесва — прозвуча мъжки глас.
Жената изпищя и се обърна. Роби седеше на стола срещу нея.
— Какво търсите тук? — извика тя. — Как, по дяволите, влязохте в дома ми?
— Човек трябва да заключва вратата дори когато си е у дома — отвърна той.
— Не знам за какъв се мислите, но ще извикам полиция! Още във ФБР се държахте грубо с мен, но това вече е прекалено!
Понечи да добави още нещо, но изведнъж млъкна и се втренчи в предмета, който Роби държеше в ръка.
— Знаеш ли какво е това, Мишел?
Тя продължаваше да гледа плоската квадратна кутийка.
— А трябва ли да знам?
— Ти ще кажеш.
— Нямам никакво намерение да си играя на глупави игри с теб! — окопити се Коен.
— Това е диск. Съдържа записи от охранителна камера.
— Е, и?
— Камерата е била насочена точно към мястото на експлозията.
— Тогава защо полицията не знае за нея?
— Защото се е намирала в един апартамент, който гледа към улицата. Открих я, когато обикалях от врата на врата още преди появата на ченгетата. Собственикът често бил обиран и решил да заснеме крадците в действие. Използвал въртяща се камера, която обхващала цялата улица. На всеки кадър има дата и точен час. Искаш ли да ти разкажа какво е пропуснала камерата?