Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
съвсем сигурна в това.
217
р и ш е л м и й д
– Да, не беше трудно да ги убедя. – Изглеждаше поласкан
от възхищението ми, но лицето му ставаше все по-мрачно, до-
като размишляваше над думите ми. – Макар че тя никак не е
щастлива. Боже, как само ни подреди след това!
– Видях. Прав си, че никак не ѝ хареса, но имаше и нещо
повече. Беше мракът, породен от духа. Аз отнех малко от
него, но, да... беше зле. – Припомних си как вливането на гне-
ва ѝ в мен ме бе накарало да избухна за кратко. Духът не ми
въздействаше толкова силно като на нея... но това беше само
временно. Накрая, ако приемех достатъчно през годините,
мракът щеше да ме завладее. Улових ръката на Ейдриън и го
погледнах умолително. – Трябва да се грижиш за нея. Аз ще
направя каквото мога, но ти не по-зле от мен знаеш, че стре-
сът и тревогите могат да засилят въздействието на духа. Боя
се, че може да стане както преди. Иска ми се да съм там, за да
я пазя. Моля те, помогни ѝ.
Той затъкна кичур коса зад ухото ми. В дълбоките му зе-
лени очи се появи сянка на загриженост. Отначало реших, че
тревогата му е само за Лиса.
– Ще го направя – рече той. – Ще направя каквото мога. Но,
Роуз... и с мен ли ще стане така? И аз ли ще стана такъв? Като
нея и останалите?
Страничните ефекти на духа, които имаше Лиса, никога
не се бяха проявявали при Ейдриън, най-вече защото той не
използваше толкова много магията, а и заради количествата
алкохол, с които се „самолекуваше“. Макар че не знаех колко
дълго ще продължи така. От това, което бях виждала, имаше
съвсем малко неща, които можеха да забавят лудостта: само-
дисциплината, антидепресантите и да имаш връзка с някой,
целунат от сянката. Но изглежда Ейдриън не проявяваше ин-
терес към нито едно от трите.
Странно, но в този миг на уязвимост си припомних случи-
лото се неотдавна с Дмитрий. Тези двама мъже, толкова силни
и уверени всеки по свой начин, се нуждаеха от подкрепата ми.
Ти си силната, Роуз, прошепна един глас в главата ми.
Погледът на Ейдриън се зарея нанякъде.
– Знаеш ли, понякога... понякога почти вярвам, че лудост-
та е въображаема. Никога не съм се чувствал като другите...
218
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
като Лиса или стария Влад. Но от време на време... – Замъл-
ча. – Не зная. Чувствам се толкова близо, Роуз. Толкова близо
до ръба. Сякаш, ако си позволя една малка погрешна стъпка,
ще се гмурна и никога повече няма да се върна. Все едно ще
изгубя самия себе си.
И преди го бях чувала да говори подобни неща, когато се
отплеснеше в някоя странна посока, която не можех напълно
да проумея. Сега за пръв път показваше, че духът обърква и
неговото съзнание. Никога не ми бе хрумвало, че той осъзна-
ва тези моменти или какво биха могли да означават.
Погледна надолу към мен.
– Когато пия... не се тревожа за това. Не се тревожа, че
може да откача. Но после се замислям... може вече да съм.
Може би вече съм луд, но никой не може да открие разликата,
когато съм пиян.
– Не си луд! – изрекох пламенно и го притеглих към себе
си. Обичах топлината му и допира му до кожата ми. – Ще бъ-
деш добре. Ти си силен.
Той притисна буза до челото ми.
– Не зная. Мисля, че ти си моята сила.
Беше много мило и романтично заявление, но нещо в него
ме притесни.
– Не е точно така – възразих. Знаех, че в една връзка еди-
ният може да помогне на другия. Може да го накара да по-
вярва в силите си, да го подкрепи. Но не можеш да направиш
всичко вместо партньора си. Не можеш да решиш проблемите
му. – Трябва да намериш силата в себе си...
Алармата на часовника в хотелската стая се включи и ме
изтръгна от съня, оставяйки ме разстроена и объркана, защо-
то Ейдриън ми липсваше и не успях да му кажа всичко, което
исках. Е, и без това сега не можех да направя нищо за него.
Оставаше ми единствено да се надявам, че ще се справи сам.
И двете със Сидни бяхме сънени, с натежали очи. Беше
нормално тя да е изтощена, след като целият ѝ режим за сън –
когато изобщо имаше възможност за сън – бе тотално обър-
кан. Но аз? Моята умора беше психическа. Толкова много
хора, помислих си. Толкова много хора се нуждаят от мен... а
беше толкова трудно да помогнеш на всички.
219
р и ш е л м и й д
Както обикновено, Дмитрий бе станал и готов за тръгване.
Беше се събудил преди нас. Сривът от миналата нощ сякаш