Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Жаклин погледна към Габриел, но той стоеше пред творбата на Дел Вага. Беше наклонил глава на една страна, сякаш търсеше дефекти в последната реставрация. Позата му като че ли казваше: „Не гледай мен. Това е твое решение и на никого друг“.
Още щом Шамрон излезе, Габриел пресече стаята и застана на мястото му. На Жаклин й се искаше да дойде по-близо, но той сякаш се нуждаеше от безопасно разстояние. Изражението на лицето му се бе променило по същия начин, както някога в Тунис. Там той беше един по време на наблюдението, когато бяха любовници, и съвсем друг — в нощта на убийството. Тя си спомни как изглеждаше той, когато шофираше от морския бряг до вилата на Абу Джихад: неумолим и страховит. Сега имаше същия вид. Той сякаш продължи думите на Ари. Само че интонацията на гласа му бе различна. Когато говореше Шамрон, на Жаклин й се струваше, че чува биене на барабани. Докато Габриел обясняваше тихо и спокойно, сякаш разказваше на дете приказка за лека нощ.
— Връзката ти със Службата ще бъде телефонът в лондонската ти квартира. Той ще бъде включен към линия, защитена от подслушване, по която позвъняванията ти ще се препращат в централата в Тел Авив. Когато пристигнете до крайната ви дестинация, кажи на Тарик, че трябва да провериш съобщенията на телефонния си секретар. Като позвъниш в Лондон, хората от Службата ще видят номера, от който набираш, и ще определят местоположението ти. Ако си сама, можеш дори да говориш с тях, да им предадеш някаква информация. Това ще е напълно безопасно.
— А ако той не ми разреши да се обадя? — попита Жаклин.
— Тогава му направи сцена — отвърна Габриел. — Заяви му, че Юсеф не ти е споменавал за подобни ограничения и че отказваш да бъдеш затворничка. Заплаши го, че ако не ти разреши да провериш съобщенията си, ще си тръгнеш веднага. Запомни, ти знаеш само, че този мъж е някаква видна палестинска личност и има да изпълнява дипломатическа мисия, а не някой, от когото би трябвало да се страхуваш. Усети ли, че се боиш от него, ще те заподозре, че знаеш повече, отколкото трябва.
— Разбирам — кимна Жаклин.
— Не се изненадвай, ако чуеш съобщения на телефонния си секретар. Ще запишем няколко. Запомни, че според правилата, поставени от Юсеф, само Ишърууд може да знае, че си заминала. Вероятно Джулиан ще се обади да те попита кога смяташ да се върнеш или за някакви спешни дела, възникнали в галерията. Може някой от семейството ти или някоя приятелка да позвъни от Париж, за да пита как вървят нещата при теб в Лондон. Може да се обади някой мъж, за да те покани на вечеря. Ти си привлекателна жена и ще бъде подозрително, ако не те ухажват.
Тя си помисли: „А ти защо не го правиш, Габриел?“
— Тази вечер, преди да дадеш отговор на Юсеф, искам да изразиш пред него още веднъж сериозните си опасения от подобна авантюра. За Жаклин Дьолакроа пътуването с непознат мъж може и да е нормално, но за Доминик Бонар то изглежда като пълна лудост. Искам да се скараш с палестинеца, да го накараш да ти даде гаранции за твоята безопасност, докато най-накрая се съгласиш да отидеш.
Жаклин бавно кимна, удивена от спокойната настойчивост, с която й говореше.
— Гледай да проведеш този разговор в неговия апартамент. Искам да чуя какво ще ти каже, да доловя интонацията му. След като се съгласиш да го направиш, не се изненадвай, ако ти забрани да се отделяш от него и те заведе да прекараш нощта някъде другаде. За Доминик Бонар ще е съвсем нормално да протестира срещу това, дори да отправи безплодни заплахи, че ще си тръгне, но Жаклин Дьолакроа не би трябвало изобщо да е изненадана. Ала независимо къде ще те отведе, ние ще сме наблизо. Аз лично ще те наблюдавам.
Габриел замълча за миг и както Шамрон преди това, закрачи бавно из галерията. Спря пред картината на Лунни и се загледа в изображението на Венера. Жаклин се запита дали е способен да оцени красотата на едно платно, или е осъден да търси само дефектите в него. Габриел се върна и седна до нея на пейката:
— Трябва да ти кажа още нещо. Искам да си подготвена за начина, по който това ще приключи. Може да се случи на някое тихо безлюдно място или насред оживена улица. Ако ме видиш да приближавам, не трябва да поглеждаш към мен. Не трепвай, не споменавай името ми, остани безмълвна. Не трябва да правиш нищо, с което можеш да предупредиш Тарик за присъствието ми. Иначе може и двамата да загинем.
Габриел помълча, после добави намръщено:
— Възможно е той да не издъхне веднага — 22-калибровата берета не е най-смъртоносното оръжие. За да убиеш човек с нея, трябва да изстреляш няколко куршума. Ако Тарик падне на земята, ще трябва да довърша работата си. И има само един начин да го направя. — Той сви ръката си, сякаш държеше пистолет, и допря показалеца си до слепоочието й. — Не искам да ме гледаш, докато го правя. Това няма да съм аз.