Художникът убиец

— Защо жена?

— Защото мъж и жена предизвикват по-малко подозрение, отколкото двама мъже. Та този приятел се нуждае от спътница или да го кажем — партньорка. Бих искал ти да го придружиш в това пътуване.

— Не говориш сериозно!

— Не бих се шегувал за подобно нещо. Срещата, на която трябва да присъства този мъж, може да промени хода на историята на Близкия изток и съдбата на палестинския народ. Жизненоважно е той да пристигне там и да вземе участие в тази среща, за да изрази мнението на голяма част от палестинците.

— Но защо точно аз?

— От една страна, заради външността ти. Ти си изключително привлекателна и съблазнителна жена. Но също така и заради паспорта ти. А този мъж, чието име за съжаление не ми е разрешено да разкрия, предпочита да пътува с френски паспорт. Ще се престорите на любовници, Доминик! Преуспяващ бизнесмен и неговата млада приятелка.

— Ще играем на любовници ли?

— Да, за пред хората. Нищо повече, уверявам те. Този палестински лидер мисли единствено за благополучието и бъдещето на своя народ.

— Аз съм секретарка в реномирана художествена галерия, Юсеф, и не се занимавам с такива неща. Освен това — защо да се излагам на риск заради теб и палестинския народ? Намери си някоя палестинка.

— Ако можехме, щяхме да го направим. За съжаление необходима ни е европейка.

— На вас ли? Мислех, че си студент и сервитьор, за бога! Откога се оказа забъркан с човек, който трябва да пътува под фалшиво име за среща, дето щяла да промени историята на Близкия изток? Това ли е пълната ти искреност, Юсеф?

— Не съм крил от теб политическите си възгледи. Нито че съм противник на така наречения мирен процес.

— Да, но скри факта, че си свързан с такива хора. Какъв е той, Юсеф? Някакъв терорист ли?

— Не ставай смешна, Доминик! Хората, с които съм свързан, ненавиждат насилието и винаги са осъждали всички терористични групировки. Освен това приличам ли ти на терорист?

— И къде ще ходи той? Как ще стане това?

— Значи ще го направиш?

— Питам те къде ще ходи твоят приятел и как ще стане това — нищо повече.

— Не мога да ти кажа.

— О, Юсеф, моля те!

— Не мога да ти кажа къде ще ходи, защото дори и аз не знам. Но ще ти обясня как ще стане.

— Добре, кажи ми поне това.

— Ти ще летиш до Париж. Ще се срещнеш с него на летище «Шарл де Гол». Само той и някои от най-близките му помощници знаят къде ще ходи. Ще го придружиш до изхода и ще се качиш с него в самолета. Мястото на срещата може да бъде или там, или някъде другаде. Възможно е да ти се наложи да хванеш друг самолет или да пътуваш с влак, ферибот, кола… Не знам. Когато срещата свърши, ще се върнете в Париж и ще се разделите. Ти никога повече няма да го видиш и естествено няма да споменаваш пред никого за това пътуване.