Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Отвън долетя звук от клаксон на автомобил. Джулиан се изправи и надзърна през прозореца. Долу, на настлания с тухли Мейсън Ярд, точно пред заключените врати на товарната рампа, бе спрял микробус за доставки.
Странно, днес не чакаха никакви доставки. Шофьорът отново натисна клаксона, този път по-продължително. „За бога! — помисли си Ишърууд. — Кой, по дяволите, си ти и какво искаш?“
После шофьорът надникна през предното стъкло. Джулиан не можа да види лицето му, а само двете ръце, стиснали волана. Тези ръце би разпознал навсякъде. Бяха най-добрите в бизнеса.
Те се качиха с асансьора до горния етаж на галерията — Габриел отляво, Шамрон отдясно, а Жаклин, като пленничка, по средата. Тя се опита да срещне очите на Габриел, но той гледаше право пред себе си. Когато вратата се отвори, Шамрон я съпроводи до пейката в средата на залата, сякаш тя трябваше да дава показания на свидетелската скамейка. Жаклин седна, кръстоса крака, подпря лакти на коленете си и облегна брадичка на дланите си. Габриел застана зад гърба й. Шамрон закрачи из галерията с изражение на клиент, който не е впечатлен от предлаганата стока.
Той говори, без да спре, в продължение на двадесет минути. Докато го гледаше, Жаклин си спомни за вечерта, когато я бе вербувал да работи за Службата. В думите му долови същата решителност и чувство за дълг, както тогава. Дребното стегнато тяло на Ари излъчваше такава сила, че страховете й сякаш се стопиха. В негово присъствие това, което искаха от нея — да придружи в мисия най-опасния терорист в света, — вече не й се струваше така рисковано и трудно осъществимо. Помисли си: „Шамрон не се страхува, ето защо и аз няма да се страхувам“. Трябваше обаче да признае, че бе завладяна и от самата мисъл да участва в тази операция. Тя, момичето от Марсилия, чиито дядо и баба бяха станали жертва на холокоста, щеше да помогне за ликвидирането на Тарик ал Хурани и опазването на сигурността на Израел! Това щеше да бъде идеален завършек на кариерата й в Службата, осъществяване на съкровеното й желание, което я бе подтикнало да стане агент. Освен това щеше да докаже на Габриел, че тя също може да бъде смела.
— Имаш пълното право да ни откажеш — каза Шамрон. — Ти се съгласи да участваш в съвсем друг вид операция, по-краткосрочна и със значително по-малък риск. Обаче ситуацията се промени. Това се случва понякога в нашата работа.
Той спря да крачи и застана точно пред нея.
— Но мога да те уверя в едно нещо, Жаклин. Твоята безопасност ще бъде приоритет за нас. Никога няма да бъдеш сама. Ще те изпратим до самолета и ще те чакаме на другото летище, когато слезеш от него. Ще бъдем неотлъчно до теб. При първата удобна възможност ще нанесем удара и ще приключим. Имаш думата ми, че ако животът ти бъде изложен на опасност, ще се намесим незабавно, за да те защитим, независимо от последствията. Разбра ли ме?
Тя кимна утвърдително. Шамрон бръкна в куфарчето си, извади малка инкрустирана кутийка и й я подаде. Жаклин я отвори. В нея, върху бялата сатенена подплата, лежеше златна запалка.
— Тя изпраща сигнал в обхват от тридесет мили. Това означава, че ако нещо се обърка — ако по някаква причина загубим контакт с теб, — винаги ще сме в състояние отново да те намерим.
Жаклин извади запалката от кутийката и я щракна. Показа се тънко пламъче. Когато след това я мушна в предния горен джоб на блузата си, лицето на Шамрон се озари от кратка усмивка.
— Длъжен съм да те уведомя, че приятелят ти Габриел има сериозни резерви към провеждането на тази операция. — Ари отново закрачи, като този път се спря пред пейзажа на Клод. — Той се опасява, че ще се озовеш в капан. Обикновено се доверявам на мнението му, двамата сме преживели много заедно. Обаче в този случай не съм съгласен с него.
— Разбирам — прошепна Жаклин.
И в този миг си спомни вечерта, когато бе довела Юсеф в същата тази зала.
„Ако не греша, Клод е роден във Франция, но почти целия си живот е прекарал във Венеция“. „Грешиш. Клод е живял и работил в Рим“. Може би той я е проверявал още тогава… Шамрон продължи, сякаш прочете мислите й:
— Бих могъл да ти кажа много неща за Тарик. Да ти припомня, че той е звяр, чиито ръце са изцапани с кръвта на стотици евреи. Че хладнокръвно уби нашия посланик и съпругата му в Париж, че застреля един голям приятел на Израел и неговата жена в Амстердам, а сега планира да нанесе нов удар. Бих могъл да ти кажа, че ти ще направиш огромна услуга на Израел и еврейския народ, но не мога да изискам от теб да участваш в операцията.