Художникът убиец

— Може би той иска нещо повече от един второразреден агент като Жаклин — замислено продума Габриел. — Спомняш ли си начина, по който уби Бен Елиезер в Мадрид? Заложи капан, сложи стръв и го примами там. Не остави нищо на случайността. После го застреля в лицето и си излезе, сякаш нищо не се е случило. Той ни победи в нашата собствена игра и Бен Елиезер плати цената.

— Той победи мен. Това ли се опитваш да кажеш? — настръхна Шамрон. — Че ако бях по-предпазлив, никога нямаше да оставя Бен Елиезер да влезе в онова кафене?

— Не обвинявам теб.

— Ако не мен, тогава кого, Габриел? Аз оглавявах отдел „Операции“. Случи се по мое време. В крайна сметка тази смърт лежи на моята съвест. Какво искаш да направя сега? Да избягам и да се скрия, защото Тарик някога ме е победил? Да свия байрака и да се прибера у дома? Не, Габриел.

— Хвани Юсеф и се оттегли.

— Не ми е нужен Юсеф! Искам Тарик! — Шамрон удари с големия си юмрук по облегалката на стола. — Всичко е напълно логично. Тарик обича да използва за прикритие жени. Винаги го е правил. В Париж беше американска девойка. В Амстердам — проституираща наркоманка. Той използва жена дори…

Ари замълча, но Габриел знаеше какво щеше да каже. Тарик бе използвал жена и във Виена — красива австрийска продавачка, — която след бомбения атентат бе намерена в Дунав с прерязано гърло.

— Да приемем, че си прав — смекчи тона Стареца. — Да приемем, че Тарик подозира, че Жаклин работи за Службата — и ни залага капан. Дори случаят да е такъв, нещата са в наши ръце. Ние решаваме кога да го подтикнем към действие. Ние избираме времето и мястото, не Тарик.

— Но животът на Жаклин е поставен на карта. Не съм готов да поема този риск. Не искам тя да свърши като всички останали жени.

— Няма. Тя е професионалистка, а и ние ще я следим на всяка крачка.

— Само преди две седмици тя работеше като фотомодел. Не е участвала в акция от години — възрази Габриел. — Може и да е професионалистка, но не е подготвена за такава операция.

— Позволи ми да те посветя в една малка тайна — присви очи Шамрон. — Никой никога не е подготвен напълно. Но Жаклин може да се грижи за себе си.

— Не ми харесват също и правилата на играта, определени от тях. Знаем, че тя трябва да отиде на летище „Шарл де Гол“ и да хване самолет, но нямаме представа накъде ще лети. Ние ще играем ролята на догонващи още от началото.

— Ще разберем закъде ще летят в момента, в който стигнат до изхода. И ще ги наблюдаваме от мига, в който слязат от самолета, когато кацне. Няма да я изпускаме от поглед нито за секунда.

— И после?

— Когато настъпи моментът, ще убием Тарик и всичко ще приключи.

— Ами да го арестуваме още на летище „Шарл де Гол“. Защо не?

Шамрон стисна устни и поклати глава: