Спящата кукла [bg]

— Заплаши ме.

Беше разстроен и Данс бе сигурна, че блясъкът в очите му отново се е изгубил.

— Къде си?

Той не отговори. Тя настоя:

— Няма ли да ми кажеш къде си?

— Не мога.

Погледна номера на дисплея, но Мортън й се обаждаше от мобилен телефон, не от хотел или автомат.

— Няма ли шанс да я убедиш да промени решението си?

— Едва ли. Трябваше да я видиш. Изостави количка с покупки за сто долара и просто избяга.

Данс се разочарова. Даниел Пел бе мистерия и тя си беше наумила да узнае всичко, което може, за него. Миналата година, когато помагаше на Линкълн Райм, бе забелязала как криминалистът се вглъбява във всяка подробност при изследването на уликите. Тя правеше същото — макар и с човешката страна на престъпността.

Има обаче задължителни процедури, например да проверяваш по два пъти всяка подробност от твърденията на заподозрения, и някои ограничения — например да внимаваш къде стъпваш, когато вървиш по улицата. Трябва да знаеш кое е важно и кое — не.

Данс реши да оставят Спящата кукла на мира.

— Благодаря за помощта, Мортън.

— Съжалявам. Постарах се, но не стана.

След като затвори, Данс отново се обади на Рей Каранео. Все още нямаше нищо ново от проверката на мотелите или на сигналите за изчезнали плавателни съдове.

Щом затвори, телефонът й пак иззвъня.

Беше Ти Джей.

Имаше новини от управлението по моторните средства. Колата, с която Пел отишъл, за да убие Кройтън, не фигурирала в списъците им от години, което означаваше, че вероятно е дадена за вторични суровини. Дори да бе откраднал нещо ценно в нощта на убийствата, то най-вероятно беше претопено. Ти Джей бе проверил и списъка на вещите, намерени в автомобила. Бяха доста малко и нямаше данни, че нещо е било взето от дома на бизнесмена.