Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

Негъл се изкиска.

Пред къщата на Болингови спря бял джип „Ескалейд“. Лелята, Мери, бе сама в колата. Добре. Никога нямаше да може да се приближи, ако Тириса беше с нея.

Потегли след джипа, на който само предавката струваше повече от буика му. Лелята на Тириса спря да зареди. Заговори се с жената на съседната колонка. Изглеждаше уморена. Прошарената й коса беше разрошена и имаше вид, сякаш не е спала. Дори от другия край на паркинга Негъл видя сенки под очите й.

След бензиностанцията тя навлезе в спокойния, типично калифорнийски център на градчето — улици с дървета и цветя, чудновати скулптури, кафенета, малки ресторантчета, магазин за градинарски инструменти, книжарница, зала за йога и фитнес, магазинчета за вино, бижута, сувенири и спортни дрехи в стил „Ел Ел Бийн“.

На главната улица имаше търговски център, където местните пазаруваха. Мери Болинг остави колата на паркинга и влезе в бакалията. Негъл спря до джипа й. Протегна се, ужасно му се пушеше, макар че от двайсет години не беше слагал цигара в устата си.

Досега не беше изневерил на принципите си. Не бе нарушил правилата.

Още можеше да си тръгне, без да навреди на никого.

Трябваше ли обаче да го прави?

Не знаеше.

Мортън Негъл вярваше, че има мисия в живота — да излага наяве злото. Това бе важна задача и той с готовност я изпълняваше. Благородна мисия.

Ролята му обаче бе да разкрива злото и да оставя хората сами да отсъждат, а не да се бори срещу него. Защото пресечеш ли веднъж границата, целта ти става да търсиш справедливост, не да я осветляваш, а това крие рискове. За разлика от полицията, той не разчиташе на Конституцията да му казва какво може и какво не може да прави, което означаваше, че има опасност да злоупотреби. Като помоли Тириса Кройтън да помогне за залавянето на убиеца, той излагаше нея и семейството й (а също себе си и своето) на много реална опасност. Даниел Пел очевидно нямаше скрупули да убива деца.

Много по-добре беше да пишеш за хората и конфликтите в живота им, отколкото да отсъждаш. Нека читателите му да решат кое е добро и кое — зло и да действат според това. От друга страна, редно ли беше да стои безучастно, докато Пел продължава да убива?

Не му остана много време за душевни терзания, защото Мери Болинг излезе от магазина с количка, пълна с покупки.

Да или не?

Мортън Негъл се поколеба само за няколко секунди, после отвори вратата и слезе, като подръпна панталоните си. Приближи се към жената.

— Извинете. Здравейте, госпожо Болинг. Аз съм.

Тя спря, примигна изненадано и се втренчи в него.

— Какво искате?

— Ами…

— Не съм ви казала, че можете да говорите с Тириса.

— Знам, знам… Не е…

— Как смеете да идвате така? Това е тормоз!

Жената извади мобилния си телефон.

— Моля ви — побърза да каже Негъл, като изпита желание да изтръгне апарата от ръката й. — Идвам за друго. Правя услуга на едни хора. За книгата можем да говорим после.

— Услуга ли?

— Идвам от Монтерей, за да ви помоля за нещо. Исках да поговорим лично.

— За какво говорите?

— Сигурно знаете за Даниел Пел.

— Разбира се, че знам — тросна се тя, сякаш говореше с малоумен.

— Една полицайка иска да разговаря с племенничката ви. Надява се, че Тириса ще й помогне да залови Пел.

— Какво?

— Не се безпокойте. Няма опасност. Тя…

— Нямало опасност! Луд ли сте? Можете да го доведете тук!

— Не. Той е някъде в Монтерей.

— Казахте ли им къде живеем?

— Не! Полицайката е готова да се срещнете където кажете. Може тук. Може на друго място. Иска само да зададе на Тириса…

— Никой няма да говори с нея. Никой няма да я вижда. — Жената се наведе напред. — Ще има сериозни последствия за вас, ако не си тръгнете веднага.

— Госпожо Болинг, Даниел Пел уби…

— Гледам новините, по дяволите! Кажете на вашата полицайка, която и да е тя, че Тириса няма какво да й каже. А вие можете да забравите да разговаряте с нея за проклетата си книга!

— Не, чакайте, моля ви…

Мери Болинг се затича към джипа си, изоставяйки количката си с покупки, която бавно тръгна по наклона в другата посока. Докато задъханият Негъл я улови, точно преди да се блъсне в един мини купър, джипът изхвърча от паркинга, свирейки с гуми.

* * *

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?