По следите на злото [bg]

72

Хънтър скочи на крака и взе телефона си.

— Какво правиш? — попита Трейси.

— Трябва да докладвам за това.

Трейси Адамс познаваше полицейския протокол. Знаеше как се въртят колелцата на бюрократичната машина и какво ги кара да се въртят. Току-що беше казала на шефа на отдел "Свръхтежки убийства" на лосанджелиската полиция за телефонен разговор, в който се признаваше за евентуално двойно убийство. Шега или не, като полицай от силите на реда, Хънтър беше длъжен да спази протокола. Трябваше да докладва на полицията, за да изпратят патрулна кола на адреса на родителите й и да потвърдят или да отрекат достоверността на обаждането.

— Не е необходимо да го правиш, Робърт — каза тя и също взе телефона си, но Хънтър вече диктуваше на диспечера адреса на родителите й. Той вдигна ръка, за да й направи знак да почака малко.

Трейси не му даде време.

— Робърт, разбирам протокола, но моля те, преди да загубиш времето на полицията, нека първо да се обадя на родителите си и ще видиш, че няма нужда да съобщаваш за тази извратена шега. Беше някакъв идиот.

Тя насочи вниманието си към екрана на телефона си и започна да набира номера на домашния телефон на родителите си.

Хънтър завърши разговора, като помоли оператора незабавно да информира детектив Гарсия и специален агент Питър Холбрук от ФБР. Пусна телефона в джоба си и хвана ръката на Трейси.

— Недей — прекъсна я той.

— Какво?

Тя го погледна. В очите й се сблъскаха объркване и безпокойство.

— Трябва да се обадя, Робърт. — Гласът й трепереше малко повече, отколкото преди няколко минути. — За да изясним нещата. Обаждането наистина ме разстрои и сега замесваме и полицията. Трябва да говоря с майка си, става ли? Трябва да чуя гласа й.

Хънтър стисна ръката й малко по-силно и сега беше негов ред да отмести поглед встрани.

Черната дупка в стомаха му заплаши да изригне и той почувства, че гърлото му се стяга. За момент си помисли да й разреши да се обади. Телефонът вероятно щеше да звъни, без да отговори никой, докато Трейси се откаже и се изнерви още повече. След това щеше да пробва мобилния телефон на майка си или на баща си и именно това тревожеше Хънтър. Той знаеше, че Лушън е въплъщение на злото. Лушън сигурно очакваше, че първият ход на Трейси ще бъде да позвъни на родителите си, за да провери как са. Ами ако беше взел мобилните им телефони? Ами ако отговори на обаждането на Трейси? Ами ако е записал писъците им и й ги пусне да ги чуе?

— Робърт, какво има? — попита Трейси не само защото видя мрачните опасения, изписани на лицето му, но и защото усети, че ръката му трепери.