![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Томас… — Тя го гледаше право в очите. — Мислиш ли, че някога най-сетне ще успея да стабилизирам скалите?
Имаше основание да се притеснява. Ритцер Брюхел и дори самият Томас Нау на млади години едва ли биха се досетили, че правилната реакция на такъв въпрос не трябва да е нито заплаха, нито неодобрение.
— Да, разбира се, все ще измислиш нещо. Заедно ще измислим нещо. Сега обаче е най-добре да си починеш няколко дни, става ли? Идва ред на стария Тринли да дежури. Нека известно време той сам се грижи за баланса на скалите.
Смехът на Киви прозвуча много по-младежки, отколкото изглеждаше самата тя.
— Да, бе — Фам Тринли! — Това бе единственият сред заговорниците на Дием, към когото тя изпитваше по-скоро презрение, отколкото гняв. — Не помниш ли какво стана последния път, когато отговаряше за баланса? Приказките му бяха по-големи от делата и докато се усети скалата вече се носеше с три метра в секунда извън L1. После пък се престара…
Тя отново избухна в смях. Момичето на Спекулантите можеше да се смее на най-невероятни неща. Това също беше загадка, чийто отговор предстоеше да открие.
Лизолет утихна за известно време. Когато заговори отново, тя пак успя да изненада Пастира.
— Всъщност… Сигурно си прав. Ако е само за четири дни, ще направя така, че дори Тринли да не може да нанесе непоправими щети. Имам нужда да се откъсна за малко от работата, да погледна проблема отстрани. Дали пък да не оградим скалите с ров… Освен това татко се е събудил за своето Бдение. Ще ми се да прекарвам повече време с него.
Тя го погледна. В очите й се четеше безмълвна молба да я освободи от дежурство.
Хм. Понякога резултатите от манипулацията не бяха точно такива, каквито ги очакваше. Можеше да се обзаложи, че едва ли ще прекарат заедно свободното й време. „Все още мога да я спра.“ Ако приеме молбата й с видимо неудоволствие щеше да я накара да се засрами. Не, не си струва, не и сега. „А когато нещо не се забранява, тогава нека позволението бъде дадено щедро и от все сърце.“ Той я притисна още по-силно към себе си.
— Точно така. Все някога и ти трябва си починеш.
Тя си отдъхна, после се усмихна пакостливо и се хвърли върху него на леглото. Нито един от двамата не проговори дълго време след това.
В леглото Киви Лизолет си оставаше недодялана хлапачка, но поне охотно възприемаше новостите и беше склонна да им се поддава. Томас Нау пък имаше дълги години пред себе си, за да я научи. Виж, с Кира Пен Лизолет не разполагаше с толкова много време, освен това тя беше упорита зряла жена, която непрекъснато се съпротивляваше. Нау се усмихна при спомена за нея. И майката, и дъщерята му служеха добре, макар и по различен начин.
Али Лин не принадлежеше към фамилията Лизолет, а беше едно от завоеванията на Кира Пен Лизолет. Признаваха го за ненадминат, когато ставаше дума за паркове — същински гений, един на милиард. Освен това беше баща на Киви. Майка и дъщеря много го обичаха, макар че като мъж нямаше шанс да стигне влиянието и властта на Кира или да се превърне в онова, което Киви щеше да стане някой ден.
Въпреки това обаче Али Лин се оказа много важна личност за Новородените — почти колкото всички останали фокусирани. Беше един от малцината, които разполагаха с лаборатория извън пределите на Хамърфест. При това нито Анне Рейнолт, нито друг наблюдател от Новородените надничаше през рамото му, докато работи.
Сега двамата с Киви седяха под стволовете на дърветата в парка на Чуенг Хо и предпазливо играеха на старата игра с буболечките. Тя пристигна тук преди 10 Ксек, а Папа — малко по-рано. Накара я да определи състава на ДНК на новия вид торен паяк, който култивира наскоро. Дори като фокусиран се доверяваше напълно на нейните способности, въпреки че проверяваше резултатите всяка Ксек. През останалото време беше погълнат да изучава листата, добивайки вид на изпаднал в транс човек. Мечтаеше как ще се яви пред Анне Рейнолт с плановете за проекта, който тя му възложи.
Киви гледаше съсредоточено към почвата под краката си. Дърветата наоколо бяха цъфтящи амандори, а клоните им обикновено се стремяха все надолу, обгръщайки стеблото в нещо като гъсто оплетена колиба. Дори без наличието на гравитацията синевата на небето и посоката, в която растяха техните клони, даваха приблизителна ориентация.
Най-големите живи същества в парка бяха пеперудите и пчелите. Тя се заслуша в тяхното жужене. От време на време покрай ухото й профучаваше нещо като жив куршум. Пеперудите се виждаха навсякъде. Те се ориентираха по изкуствената светлина и посетителите можеха да добият представа за „горе“ и „долу“ по техния полет. В този момент наоколо нямаше други човешки същества — паркът беше официално затворен за ремонт на поддържащите системи. Слава богу, че Томас Нау не се опита да й припише тази лъжа. Истинската причина за затварянето всъщност стана нарасналата популярност на парка. Новородените го харесваха не по-малко от Чуенг Хо. Мястото се оказа толкова пренаселено, че Киви установи първите признаци за срив в поддържащата система — малките торни бръмбари вече не оцеляваха дълго в него.