![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Мога да се справя! Последните ми изобретения действат безпогрешно… Искаш ли да ти направя дори малко езерце, а може би и липидна верига.
Киви кимна с глава.
— А в следващия етап от експеримента мога да направя торните паяци по-малки и с разноцветни крила.
— Да.
Рейнолт би позволила той да се потруди още малко над торните насекоми. Те бяха много по-важни от всичко друго в парка, защото по време на битката изчезнаха безвъзвратно много от живите системи. Работата на Али щеше да осигури ограничени животоподдържащи модули из всички действащи структури на двата лагера. Подобна задача щеше да коства на специалистите от Чуенг Хо дълго и мъчително ровене из базата данни на флотата. Но Папа беше едновременно и гений, и фокусиран. Ето защо можеше да се справи с работата без чужда помощ, при това само за няколко Мсек.
На Папа просто му трябваше лек тласък, за да се ориентира в правилната посока — нещо, на което тази стара кранта Анне Рейнолт едва ли е способна. Така че…
Усмивката на Али Лин внезапно се разтегна от ухо до ухо.
— Обзалагам се, че мога да надмина дори Чудесата на Намджем. Ето виж — филтрационната мрежа ще минава оттук. Храстите ще са стандартни, може би съвсем малко попроменени, за да подхождат на новите ми видове насекоми.
— Да, точно така — отвърна Киви.
Двамата успяха да проведат съвсем нормален разговор за около сто секунди. След това баща й отново беше обзет от нечовешка концентрация, благодарение на която „дребните промени“ щяха да се превърнат в нови научни открития. Най-трудната част от задачата трябваше да се извърши на микробиологично ниво, където Киви с нищо не можеше да помогне. Тя се усмихна на баща си и едва не посегна да докосне рамото му. Майка й със сигурност щеше да се гордее и с двамата. Папа беше на път да въведе съвсем нови методи, каквито не съществуваха със сигурност поне в тяхната база данни. Киви си представи какви прекрасни микропаркове можеше да се получат. Резултатът вероятно щеше да надхвърли и най-смелите й очаквания.
Бонзаите на „Далечно съкровище“ не бяха по-големи от този — трийсет сантиметра в диаметър. Някои живееха по двеста години — затворени екосистеми от растителни и животински организми, които дори стимулираха изкуствената еволюция. Този проект обаче изискваше огромни средства и дори Чуенг Хо не можеше да го изпълни докрай. Да се създаде подобно нещо единствено с ресурсите на мисията би било истинско чудо. Ако Папа успееше да намери изход…
Хм. Повечето хора — в това число и Томас — смятаха, че Киви е била възпитавана един ден да стане боец и да продължи военната кариера на майка си. Те просто не можеха да схванат същината на подготовката, която получи в детството си. Лизолетите бяха Чуенг Хо. Умението да се воюва заемаше едва второ място. Вярно, Киви беше обучавана да води битка; наистина майка й имаше намерение да я обучи така, че да оцелее дори „когато всички други се провалят“. Но въпреки това в основата на всичко беше Търговията. Търговските отношения и осигуряването на печалба. Сега Чуенг Хо бяха подчинени от Новородените. Слава богу, Томас се оказа порядъчен човек, пък и работеше най-много. Ето защо тя му помагаше с всички сили; трябваше да спасят поне онова, което е останало от двете експедиции. Томас нямаше вина, че именно нейните хора провалиха всичко.
В края на краищата нямаше никакво значение, че Томас не схваща основните принципи на тяхната цивилизация. Киви се усмихна на празната пластична сфера, представяйки си как би изглеждала тя, населена със създанията на баща й. В цивилизованите общества цената на един бонзай се равняваше на космически кораб. А тук? Е, отговорът на този въпрос засега можеше да почака. Томас едва ли би приел с разбиране лекомислената й постъпка. Той категорично забрани рекламата, презапасяването и лихварството. „О-хо, май се налага да променя тия негови схващания.“ После ще е много по-лесно да получи разрешение. Тя продължаваше да се надява, че в края на краищата традициите и разбиранията на Чуенг Хо ще бъдат възприети от Новородените, а няма да се случи обратното.
Тъкмо се зае с проучването на нова серия образци, когато изпод краката им се разнесе трясък, сякаш нещо се цепеше на парчета. Идваше откъм далечната част на парка. Отначало Киви не разпозна звука. „Капакът върху пода.“ Той беше предназначен само за извънредни случаи, а отварянето му щеше да унищожи безценния мъх под дърветата, отглеждан с толкова грижи и търпение. Дявол да го вземе!