![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Тя се загледа в унесеното изражение на баща си и се усмихна. Все пак това донякъде си беше истински ремонт.
— Ето ги най-новите екземпляри. Тях ли търсеше, Папа?
— Хм. — Той дори не вдигна очи от работата си и едва по-късно проумя какво му е казала. — Така ли? Я дай да ги видя, Киви.
Тя му подаде листото.
— Виждаш ли — ето тук и тук. Това е точно образецът, който искахме да получим. Ще трябва само малко да коригираме първоначалните данни.
Папа искаше да създаде нов вид с повишен метаболизъм, който обаче не влияе на репродуктивната система. Насекомите в парка не произлизаха от бактерии и борбата за оцеляване се водеше между техните геноми.
Али вдигна очи от листото в ръцете си. После се усмихна нежно, сякаш едва сега я забеляза.
— Браво, веднага схвана мултипликацията.
Думите му внезапно пренесоха Киви Лин Лизолет обратно в миналото. От девет до четиринайсет тя се учеше да бъде една от фамилията Лизолет. По това време се чувстваше доста самотна, но майка й все гледаше да е някъде наблизо около нея. Момичето измина дълъг път, докато порасне и се научи да се справя сама в космическия мрак. Научи много за животоподдържащите системи — област, в която баща й беше един от най-големите специалисти; усвои механизмите и строежа на клетката, откъдето произхождаха и всички конструкции, с които работеше майка й. Но преди всичко тя разбра каква радост е да си до някой близък човек, когато се събужда от летаргичен сън. И двамата й родители прекараха част от пътуването в хладилните камери, прехвърляйки своите задължения на нея и някои от дежурните техници.
Сега майка й беше мъртва, а баща й — фокусиран. Цялата му същност беше концентрирана върху едно-единствено нещо — биологичен мениджмънт на екосистема. Въпреки неговото състояние обаче двамата все още можеха да си общуват. През годините след атаката на Новородените баща и дъщеря прекарваха известно време заедно по време на Бденията. Киви продължаваше да се учи от него. Понякога, когато затъваха в сложните въпроси на биологичното равновесие, баща й толкова се съсредоточаваше в работата си, че почти забравяше за своята дъщеря. Също както постъпваше и в нейното детство.
Сега Киви изучаваше новите образци насекоми, но повече наблюдаваше баща си. Знаеше, че е на път да приключи с проекта за торен бръмбар или поне със съществена част от него. Опитът й подсказваше, че известно време след това ще бъде по-общителен, докато неговият фокус търси нов обект. Киви се усмихна на себе си. „Именно аз ще му предложа новия проект.“ Почти същото целяха и Рейнолт, и Томас, така че всичко зависеше от това дали ще подходи правилно.
„Ето точно сега е моментът.“ Али Лин въздъхна, втренчен в клоните и листата пред себе си. Киви имаше на разположение около петдесет секунди. Тя се спусна от клона, върху който седеше и се закрепи с единия крак към корените, за да не полети във въздуха. После измъкна сферата с бонзая, който беше откраднала, и му го подаде.
— Помниш ли това, Папа? Едни наистина, ама наистина миниатюрни паркове.
Този път той не игнорира думите й, а се обърна бързо към нея с реакцията на почти нормален човек. Очите му се разшириха при вида на съвършената сфера.
— Да! С изключение на светлината това е напълно затворена екологична система.
Киви му подаде празната сфера. Сферите с бонзаи бяха нещо обичайно за междузвездните кораби. В тях имаше всички форми на живот — от мъх до живи организми. Те представляваха сложна жива система — също като този парк например.
— Това тук не е толкова сложно като проблемите, с които се справяме в момента. Чудя се обаче дали ще можеш да ни помогнеш.
Всяко предизвикателство към неговата професионална чест можеше да мобилизира Али. Действаше почти безотказно като любовно предизвикателство. Сега на Киви оставаше само да дръпне правилната струна. Той разглеждаше трескаво сферата, сякаш проверяваше размерите й с ръце.