![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Киви се смъкна от удобното си малко гнездо сред клоните и предпазливо се заспуска надолу като внимаваше да не счупи някоя вейка или пък да нарани мъха отдолу. Влизането в парка, когато е официално затворен, беше дребно нарушение, но — дявол да го вземе, и тя би го сторила, ако имаше нужда да остане за малко насаме сред дърветата. Съвсем друго нещо беше влизането през отвора в пода обаче — отварянето му би развалило илюзията за безкраен лес и щеше да повреди килима от мъх. Кой ли беше способен на подобна дързост, особено когато Новородените следяха толкова строго за спазването на правилата и разпоредбите.
Киви увисна над най-ниския слой листа. След секунда щеше да види нарушителя. Вече го чуваше как се приближава. Беше Ритцер Брюхел. Заместникът на Пастира тъпчеше безогледно мъха и ругаеше по адрес на нещо в храстите. Ама си го биваше речникът му! Киви беше още новак и попиваше с настървение всяка новост от попържните, които достигаха до слуха й. Брюхел беше вторият по важност човек сред Новородените, но служеше за първокласно доказателство, че и техните лидери понякога са некадърници. Томас очевидно си даваше сметка, че тоя приятел е много лош актьор; ето защо нареди личните помещения на неговия заместник да са извън диамантените скали, на „Невидима ръка“. Освен това Брюхел даваше дежурства като повечето редови членове на екипажите. А горкият Томас старееше година след година, жертвайки се в името на безопасността. В същото време заместникът му прекарваше буден само десет на всеки 40 Мсек. Ето защо Киви не успя да го опознае добре. Но и това, което знаеше за него, я отвращаваше. „Ако на тоя некадърник можеше да се разчита дори само за едно нещо, Томас нямаше да пропилява живота си.“ Тя продължаваше да стои притихнала и неподвижна. „Ама че мръсен език.“ Но в думите му се усещаше някакво скрито, потискано чувство, каквото рядко се срещаше в ругатните на другите хора. Попържните на Брюхел звучаха така, сякаш той наистина мисли всичко онова, което казва.
Киви шумно си проби път сред храсталака като се стремеше да остане на половин метър над слоя мъх, така че да се изравни с ръста на натрапника.
— Паркът е затворен за ремонт, Пастирю.
Брюхел подскочи от изненада. Той не успя да проговори още няколко секунди след това беше интересно да се наблюдава как бледата му розова кожа постепенно става тъмночервена.
— Ах ти, малка… Ами ти какво правиш тук?
— Занимавам се с поддръжката. — Това обаче беше твърде далеч от истината, затова тя побърза да контраатакува. — А вие какво търсите тук?
Физиономията на Брюхел стана още по-застрашителна. Той се оттласна нагоре и лицето му се озова десет сантиметра над Киви. Сега обаче и неговите крака се люлееха във въздуха.
— Не е работа на някаква отрепка да ме разпитва.
В ръка държеше своята ужасна стоманена палка. Приличаше на обикновена метална тръба, само дето тук-там имаше гравирани по-тъмни орнаменти. Той се подпря на една ръка и съсече с палката светлия венец, който клоните образуваха над главата на Киви.
Сега вече и Киви се ядоса. Тя сграбчи един от по-ниските клони и се издигна нагоре, така че отново да гледа Брюхел в очите.
— Това е вандализъм, а не обяснение.
Тя знаеше, че Томас нареди паркът да бъде пазен грижливо и унищожаването на растителността в него беше еднакво нарушение както за Чуенг Хо, така и за Новородените.
Заместникът на Нау така се вбеси, че започна да бърка думите и да заеква.
— Не аз, а вие сте вандали. Паркът доскоро беше толкова красив! Чак не е за вярване, че е дело на отрепки като вас. Сега обаче се опитвате да го унищожите. Вчера бях тук и видях, че сте пуснали вредители в него.
Той отново размаха металната палка и това движение размести елементите на отходната мрежа, скрита сред стволовете. Из въздуха около тях се разлетяха насекомите, които живееха в нея, а след тях плавно се проточиха сребърни нишки. Брюхел се облещи и размаха ръце, за да разгони гнездата на пчелите, мъртвите листа и другите отпадъци, които образуваха облак около тях.
— Ето, видя ли? Какво още сте отровили?
И той се приближи плътно до нея, наблюдавайки я свирепо отгоре.
За миг Киви стоеше мълчаливо, неспособна да разбере за какво говори той. Едва ли имаше предвид точно това, което каза. Но как е възможно да е такъв невежа?! „Не забравяй, че си имаш работа с истински будала!“ Тя се оттласна, така че пак да се озове по-горе от Брюхел, и му изкрещя в лицето: