![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Юнърбай се измъкна от колата и тръгна през младите стволове назад по брега. Краката му затъваха дълбоко сред корени и кал. След миг и Шерканер се присъедини към него.
Вятърът откъм океана беше влажен и студен. Не беше нужно да си член на Департамента по метеорология, за да усетиш, че наближава буря. Водата под краката им се надигаше заплашително. Намираха се на по-малко от три мили от прибоя — пределът, който можеха да си позволят в тази фаза на слънцето, за да са в безопасност. От тук можеше да се види надигащата се буря и да се чуе тътена в небесата. Три айсберга бяха заседнали долу в скалите и сега се извисяваха заплашително срещу тях. Нататък към хоризонта имаше още стотици. Това беше вечната битка — огънят на Новото слънце срещу леда долу на повърхността. В нея все още нямаше победител. Трябваше да минат двайсет години, за да изчезнат и последните късове лед на земята. Тогава обаче ще са вече във фазата на Чезнещото слънце. Дори Шерканер изглеждаше покорен от тази гледка.
Виктъри Смит също излезе от колата, но вместо да ги последва, продължи в обратна посока по ръба на южния склон. „Горкият генерал, тя все още не може да реши за себе си дали това пътуване е делово или за удоволствие.“ Юнърбай обаче беше много доволен, че ще направят почивка преди да стигнат до Териториалното командване.
Двамата тръгнаха бавно назад към Смит. От тази страна на носа стръмният склон преминаваше плавно в малка долчинка. На възвишението отвъд нея се издигаше някаква сграда, вероятно малка странноприемница. Смит спря на място, където скалата беше нащърбена от природните стихии, а склонът не се спускаше опасно право надолу. Навремето пътят вероятно е продължавал през долчинката и после нагоре по отсрещния хълм.
Шерканер спря до жена си и преметна левите си ръце върху раменете й. След малко тя мълчаливо преплете две от ръцете си с неговите. Юнърбай стигна края на склона и протегна глава през ръба. Долу все още личаха отделни части от изоставения път. Бурите и наводненията от първите години на Новото слънце бяха довлекли скали, които препречваха коловоза. Долината обаче не беше засегната — простираше се пред тях чиста и очарователна.
— Хе, хе, май няма начин да продължим оттук, мадам. Пътят е напълно изличен.
Виктъри Смит не отговори веднага.
— Да. Напълно изличен. Може пък да е за добро…
— Възможно е да пресечем пеша долината и да се изкачим по отсрещния хълм — обади се Шерк, протягайки ръка към малката странноприемница на билото оттатък долината. — Така пак ще мога да видя лейди Инк…
Виктъри внезапно се притисна плътно към него и го прекъсна.
— Не. Там не биха могли да се настанят повече от трима души. Заедно с охраната ще построим лагер.
След малко Шерк се разсмя.
— Нямам нищо против. Даже ще ми е любопитно да видя съвременните техники за построяване на бивак.
После тримата се насочиха обратно към колите. Когато стигнаха, Шерканер беше отново във форма и предлагаше идеи за палатки с олекотено тегло, които биха могли да устоят и на най-страшната буря на първите години.
15.
Томас Нау стоеше пред прозореца на спалнята си и гледаше навън. В действителност покоите му се намираха на петдесет метра във вътрешността на Диамант Едно, но гледката беше от най-горните части на Хамърфест. Откакто настъпи Изгревът, владенията му непрекъснато се разширяваха. След прокопаването на Диаманта по кристалната структура се получиха съвсем прилични стени и помещения, а шлифоването и гравирането им щеше да отвори работа чак до края на живота на оцелелите майстори занаятчии. Нау държеше фризовете по стените да са също толкова съвършени като най-добрите образци в родния свят на Новородените. Мястото около Хамърфест вече беше старателно подравнено и покрито с метални плочки от златната мина на Диамант Две.
Арахна висеше на половината път насред небето — искрящ синьо-бял диск. Кристалните стени на замъка пречупваха нейната светлина и я правеха мека и приглушена. Сега навсякъде цареше спокойствие, пълна противоположност на ада през първите Мсек от настъпването на Изгрева и годината след това. Нау работи неуморно цели пет години, за да се сдобие с тази красива гледка и да си осигури спокойствие.
Пет години. А колко ли още щяха да останат приковани на това място. Най-оптимистичната прогноза на специалистите гласеше: трийсет-четиридесет. Толкова, колкото ще са необходими за Паяците да доразвият своята индустрия. Странно как се навързаха събитията. Това наистина беше Изгнание, макар че там, на Балакреа, си го представяха по съвсем друг начин. Както обикновено мисията бе добре премислен риск, но със съвсем различна цел от предишните експедиции — да се отдалечат за няколко века от самоубийствения политически режим в техния свят и на спокойствие да развият проектите си далеч от плагиати, готови да откраднат всяка идея. Освен това тя им даваше златен шанс да изследват тайните на цивилизация, която не принадлежи към човешката общност. Нау обаче изобщо не предвиди появата на Чуенг Хо.