Рискове на играта [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-339-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:
Махоуни започна с думите:
— Ето какво ще направиш…
Когато замълча, Демарко беше толкова слисан, че за миг не можа да проговори, а когато си възвърна дар словото, прояви глупостта да попита:
— Сериозно ли говорите?
— А на теб сериозен ли ти изглеждам? — кресна Махоуни. — После, като видя изражението на Демарко, додаде: — В момента изобщо нямам нужда да ми се правиш на бойскаут.
Демарко пък изобщо нямаше намерение да се прави на бойскаут. Не го шокира фактът, че планът на Махоуни беше незаконен и включваше подкопаването на дейността на две, може би три, правителствени служби.
Шокира го хладнокръвната жестокост в плана на Махоуни.
Тед Алън изобщо не биваше да притиска мечока в ъгъла.
46
Махоуни се върна на Капитолия, облече костюм и вратовръзка и запали пура. Никой нямаше да се осмели да му каже, че не може да пуши в собствения си кабинет.
И така. Какво можеше да даде на тези типове, за да ги принуди да направят каквото иска? Привика Пери Уолас в кабинета си. Големият мозък на Пери щеше да роди отговора.
Когато се яви, Пери имаше вид, все едно е спал с костюма, с който беше облечен — а може и да беше точно така. Нямаше нищо необичайно в това Пери да не мигне цяла нощ, за да накара политиците да се огънат пред волята на Махоуни.
Стигнаха до извода, че с Ранди Сойър ще се справят лесно, защото след няколко месеца щеше да се освободи постът заместник-министър на финансите. Пери беше попаднал на информация, че човекът, който заемаше поста в момента, се връща в инвестиционното банкиране. Беше пресметнал, че двете години на държавна работа са му стрували около двайсет милиона и това му стигаше.
— Сойър иска да го смятат за голям финансов гуру и му е дошло до гуша от Комисията — каза Пери. — Иска да се появява по Си Ен Ен и да убеждава хората, че ако управлението го беше послушало, нещата щяха да стоят различно. Ако му подпечатат пропуска за хазната и ако някой от телевизионните мрежи му намекне, че може да му се обадят следващия път, когато се нуждаят от така наречен експерт, Сойър целият ще се олигави от радост.
— Имаме ли телевизионер, който да му пошушне нещо на ухото?
— Имаме телевизионерка. Помните ли, когато миналата година подхвърлихме историята за директора на федералните на Марша Търнър?
— Аха.
— Марша ни е длъжница. И е достатъчно умна, за да представи пред Ранди нещата така, все едно наистина му обещава нещо, без всъщност да му обещава каквото и да било.
— Как ще накараме хазната да дадат поста на Ранди?
— Лесна работа. КП 2019.
КП 2019 беше законопроект, който в момента минаваше през Камарата и разширяваше правомощията на финансовия министър по много фин начин. Махоуни беше обещал да гласува „против“ и беше накарал всички останали демократи да гласуват като него.
— Мамка му. Трябва ли да му дам това? — попита Махоуни.
— Става дума за дъщеря ти — сви рамене Пери.
— Добре. Как ще кажем на Сойър какво искаме да направи?
— Просто ще му кажем. Не се налага да пипаме прекалено нежно. Аз ще говоря с него. Ако ти искаш да се дистанцираш.
— Добре, а онзи тип от прокуратурата? Него ще задвижим много по-трудно от Ранди. Освен това нямам никакво доверие на копелето.
— Харвард — каза Пери.
— Харвард?
— Иска да преподава. Иска да се надува пред група хлапета и да напише книгата, за която говори от двайсет години.
Махоуни си каза, че с Харвард е лесно. Дължаха му толкова много услуги, че стига да поискаше, можеше да накара ректора да целуне задника на този тип на Харвард скуеър.
— Само че може да е нужно нещо повече от Харвард, за да го накараме да се премести в Бостън — отбеляза Пери. — Мисля, че трябва да държиш допълнителен коз, ако ти се струва, че Харвард няма да е достатъчен.
— Например?
— Мисля си за пост в борда на директорите на компанията на Пол Андерсън. Той плаща на членовете сто двайсет и пет хиляди долара годишно, за да се съгласяват с него.
Да, Андерсън ще свърши работа, помисли си Махоуни. Не му дължеше колкото Харвард, но все пак беше достатъчно. Площадката за излитане на хеликоптери в централния офис на Андерсън беше платена с федерални средства благодарение на Джон Махоуни.