Честотата на Шуман [bg]

Знаеше, че е невъзможно.

Сърцето на Диас се разтуптя бясно и на челото му изби студена пот. Изпитваше страх, животински страх. Краката едва го държаха и незнайно защо не можеше да помръдне.

Висблат остана така, наслаждаваше се на смазващата си власт върху войниците, които бяха замръзнали като статуи.

-      Хвърлете оръжията - изръмжа той.

Тримата пуснаха оръжията си като хипнотизирани.

-      Така е по-добре - с презрителна усмивка каза Висблат. - Ще чакате тук. Ще се обадя по радиото да ви пратят помощ.

Нямаше намерение да прави подобно нещо, разбира се. Обърна се към хеликоптера, отново нагази във водата и тръгна през площада.

Висблат се качи в кабината и затвори вратата.

-      Сега накъде? - попита навигаторът.

-      Мексико Сити - отговори Висблат.

-      Ще трябва да пуснем летателен план.

-      Ами пуснете го! - озъби се Висблат. - Не ми пука какво трябва да правите!

-      Ами те? - Навигаторът посочи мъжете на площадката на Каракол. - Изглеждат доста зле.

-      Не ви плащам да си играете на спасители - отговори Висблат. - Казах ви от самото начало - вършете си работата и не задавайте въпроси.

Навигаторът зърна за миг очите на Висблат и моментално се обърна напред: нещо в тях го накара да изтръпне.

-      Чу го - каза на пилота. - Мексико Сити, пълна газ. - Гласът му трепереше от внезапно обзелия го страх. - Трябва да влезем отново... - прочисти гърлото си - през американското въздушно пространство. Ще пусна летателен план.

Хеликоптерът се издигна.

Висблат стискаше и отпускаше юмруци в напразни усилия да се успокои. Погледът му се спря върху сателитния телефон на съседната седалка. Той го взе, натисна бутона за повторно набиране и вдигна апарата към ухото си. Нищо не му пречеше да опита.