Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Толкова колкото имах. — Отвърнах. — Но очевидно недостатъчно.
Той целуна ръката ми леко.
— Ще се погрижа за това — обеща той. И после повика. — Джейкъб — като гласът му все още беше тих и спокоен.
— Сега, сега — предупреди Чарли.
Чух Чарли да се отмества от дивана. Джейкъб дойде пръв в антрето и то много тихо, но Чарли не беше много далеч зад него. Джейкъб изглеждаше нетърпелив и напрегнат.
— Не искам никакъв бой, разбираш ли? — Чарли погледна само към Едуард, когато заговори. — Мога да отида и да си сложа значката, ако това ще направи молбата ми по-официална.
— Няма да е необходимо — каза Едуард в сдържан тон.
— Защо не ме арестуваш, татко? — предложих аз. — Аз съм тази, която раздава шамари.
Чарли повдигна една вежда:
— Искаш ли да повдигнеш обвинения, Джейк?
— Не — ухили се Джейкъб непоправимо. — Ще се възползвам някой друг ден.
Едуард направи гримаса.
— Татко, нямаш ли някъде в стаята ти бейзболна бухалка? Искам да я взема за малко.
Чарли ме погледна спокойно.
— Достатъчно, Бела.
— Да идем при Карлайл да погледне ръката ти преди да си се озовала в затворническа килия — каза Едуард, сложи ръката си около мен и ме прибута към вратата.
— Добре — казах, навеждайки се срещу него. Вече не бях толкова ядосана, сега, когато Едуард беше с мен. Чувствах се удобно и ръката ми не беше болеше толкова много.
Вървяхме надолу към тротоара, когато чух Чарли да шепти притеснено зад гърба ми.
— Какво правиш? Луд ли си?
— Дай ми една минутка, Чарли — отговори Джейкъб. — Не се притеснявай, веднага се връщам.
Обърнах се и Джейкъб ни беше последвал, спирайки да затвори вратата пред изненаданото и смутено лице на Чарли.
Едуард не му обърна внимание първоначално, водейки ме към колата. Помогна ми да вляза, затвори вратата и тогава се обърна с лице към Джейкъб на тротоара.
Наклоних се през прозореца притеснена. Чарли се виждаше в къщата, надзъртайки през завесите в стаята.
Позата на Джейкъб беше непринудена, ръцете му бяха сгънати около гърдите му, но мускулите на челюстта му бяха стегнати.
Едуард проговори с глас толкова спокоен и любезен, което направи думите странно повече заплашителни.
— Няма да те убия сега, защото това би разстроило Бела.
— Хмх — измънках аз.
Едуард се обърна леко, за да ме дари с бърза усмивка. Лицето му все още беше спокойно.
— За това може да се тревожиш на сутринта — каза той, докосвайки леко с пръстите си бузата ми.
После се обърна обратно към Джейкъб.
— Но ако я върнеш ранена отново — не ме интересува кой е виновен, не ме интересува, дори тя просто се е спънала или метеор да е паднал от небето и да я е ударил по главата — ако ми я върнеш в по-различно състояние от перфектното, в което съм я оставил, ще тичаш с три крака. Разбра ли, мелез?
Джейкъб завъртя очи.
— Кой се завърна? — натъртих аз.
Едуард продължи сякаш не ме беше чул.
— И ако някога я целунеш отново, ще ти счупя челюстта заради нея — обеща той, като гласът му все още беше любезен и кадифен и… убийствен.
— Ами ако тя иска? — проговори Джейкъб арогантно.
— Хах! — изсумтях аз.
— Ако тя го желае, тогава няма да възразявам. — Едуард сви рамене, без грам притеснение. — Можеш просто да изчакаш тя да ти каже, че иска, вместо да се доверяваш на тълкуването ти на езика на тялото, но лицето си е твое.
Джейкъб се озъби.
— Мечтай си — изроптах аз.
— Да, мечтае си — промърмори Едуард.
— Е, ако си приключил с претърсването на мислите в главата ми — Джейкъб каза с подчертано раздразнение — защо не се погрижиш за ръката й?
— Още едно нещо — каза бавно Едуард. — И аз ще се бия за нея. Трябва да знаеш това. Не приемам нищо за даденост, и ще се боря два пъти по-здраво от теб.
— Хубаво — каза Джейкъб. — Не е забавно да победиш някой, който се отказва.
— Тя е моя — ниският глас на Едуард беше внезапно тъмен, не толкова спокоен колкото преди. — Не съм казвал, че ще се боря честно.
— Нито пък аз.
— Късмет.
Джейкъб кимна.
— Да, нека най-добрия човек спечели.
— Това звучи доста правилно, пале.
Джейкъб направи гримаса за кратко, след което успокои лицето си и заобиколи Едуард, за да ми се усмихне. Аз му се смръщих.
— Надявам се ръката ти да се оправи скоро. Наистина съжалявам за нараняването.
Като малките деца, вирнах нос и се обърнах.
Не вдигнах поглед отново докато Едуард не заобиколи колата и не влезе на шофьорското място, така че не знаех дали Джейкъб се беше върнал в къщата или продължаваше да стои там, гледайки ме.