Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Пристигна задъхана и развълнувана точно в момента, когато две лодки достигнаха сушата и неколцина въоръжени мъже скочиха на брега. Размахваха всевъзможни оръжия и Девън се изплаши не на шега. Ами ако Тара е права? Ако тези чужденци идват с лоши намерения? Докато мъжете се суетяха Девън взе решение. Хукна обратно към вътрешността на острова с надеждата да се скрие в гората зад плажа.
— Ето я! Не я оставяйте да се измъкне!
Макар гласът да й се стори познат, Девън не спря. Поколеба се обаче, когато някой я повика по име.
— Девън, не бягай! Аз съм Уинстън.
Закова се на място.
— Уинстън? — Извърна се бавно и изчака бившият й годеник да се приближи. — Какво правиш тук?
— Баща ти ме изпрати да те прибера. Побъркал се е от тревога по теб.
— Как намери пътя през рифа?
— Не е важно. Важното е, че те открих и ще те отведа у дома. Ще се венчаем веднага.
— Няма да тръгна! — възпротиви се Девън, отстъпвайки назад. — Не намерихте ли бележката ми? Дойдох с Диабло доброволно. Аз съм… негова жена.
— Очевидно този мъж те е омагьосал — констатира Уинстън с отвращение, — но ти не се безпокой, мила. Не ти се сърдя. Сватбата ни ще се състои точно както възнамерявахме.
— Не! Няма да тръгна! — повтори тя решително.
Уинстън присви очи. Отлично съзнаваше, че Диабло спи с Девън и то вероятно от самото начало. Не това го вълнуваше, а опасността да загуби състоянието, което Девън щеше да му осигури с щедрата си зестра.
— Не рискувах живота си, за да си тръгна с празни ръце — натърти Уинстън.
Преди Девън да схване намеренията му, той я сграбчи през кръста и я помъкна към плажа.
— Пусни ме! — изпищя тя, макар да си даваше сметка, че няма кой да й се притече на помощ.
— Престани да се противиш, Девън. Нищо няма да постигнеш.
— Не мога да тръгна. Какво ще си помисли Диабло?
— Да мисли каквото ще.
Беше като повторение на кошмарен сън. Само дето този път Девън не напускаше острова по свое желание. Но Диабло не го знае и няма как да го узнае, ще реши, че го е изоставила както миналия път. Ако не получи обяснение, крехката им любов, разцъфтяла през последните седмици, ще увехне и ще умре. Тази мисъл я настърви да се съпротивлява.
Уинстън изпсува.
— Ако не дойдеш тихо и кротко, ще заповядам на капитан Блок да обстреля острова. Какво ще си помисли любовникът ти, когато се върне и види развалините?
Съпротивата на Девън секна на часа.
— Не! Умолявам те, Уини, това са невинни хора. Ще дойда доброволно, ако обещаеш да не посягаш на селището.
— Сега вече проявяваш разум, мила. Не виждам причини да нападам жени и деца.
Той я хвана за ръка и я поведе към плажа.
— Веднъж вече го стори — обвини го Девън. — Знам, че ти нападна с твоя „Делфиний“ Рай, унищожи селището и уби десетки хора, когато Диабло не беше тук, за да ги защити.
— Не знам къде си чула тази история — отрече Уинстън, но не смееше да погледне Девън в очите. Колкото по-малко знаеше тя за онзи провал толкова по-добре.
Девън щеше да продължи да дълбае в темата, но вече бяха стигнали брега и Уинстън я взе на ръце, за да я качи в лодката, охранявана от две дузини мъже. Веднага щом тя бе настанена, те грабнаха греблата и с бясно темпо се отправиха към „Мери Джейн“.
Изпълнена с гняв, Тара наблюдаваше как Девън спокойно последва англичанина до кораба, не беше видяла яростната съпротивата на Девън, стана свидетел единствено на кротостта, с която напусна острова. Сърцето й се късаше, защото Девън бе успяла по някакъв начин най-после да спечели доверието на Тара. Индианката жалеше най-вече Диабло — знаеше, че той обича Девън с цялото си сърце. Как е възможно Девън да излъже Диабло с такава лекота? Няма ли чувства? Съвест?
Няколко часа по-късно с натежало от скръб сърце и мокро от сълзи лице Девън наблюдаваше как „Мери Джейн“ внимателно преминава рифа и поема курс към Англия.
След броени дни Диабло се завърна триумфално на Рай. Дон Есперез толкова силно желаеше да получи дъщеря си обратно, че откупът пристигна съвсем навреме и бе предаден лично от възрастния годеник на Карлота. При срещата им Диабло разбра отчасти отчаянието на Карлота — дон Фернандо очевидно бе по-възрастен от бъдещия си тъст. Строгите му мрачни черти и надутото изражение гарантираха края на фриволните прищевки на младата Карлота, но въпреки всичко Диабло бе сигурен в пламенната синьорина щеше да успее да се качи на главата на твърде напредналия в годините си съпруг.
Положението на Карлота се усложни и от факта, че Марлена категорично отказа да се върне с господарката си у дома. Когато дойде време да тръгва, Марлена се вкопчи в Кайл с отчаяни молби да не я отпраща. Терзанието бе ясно изписано по красивото лице на Кайл — той бе започнал да държи твърде много на дребничката камериерка. Накрая предложи да се ожени за нея, а Диабло покани Марлена да се върне с тях на Рай. Знаеше, че Девън ще се зарадва от присъствието на друга жена на острова, а и Кайл щеше да е по-спокоен, ако Марлена е на Рай.