Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Не става въпрос за магии, татко — отвърна Девън отегчено. Беше й страшно неприятно да я разпитват, макар баща й да го правеше нежно и с любов. — Обичам Диабло и той ме обича. Или поне ме обичаше преди Уинстън да ме отвлече. А сега сигурно ме мрази.
— Защо смяташ така?
Девън въздъхна потиснато. Не желаеше да споделя нито колко е силна омразата на Диабло, нито откъде е сигурна.
— Просто знам!
— Бъди разумна, Девън — продължи графът ласкаво. — Ти нямаш бъдеше с онзи… пират.
Девън съвсем съзнателно не бе споделила, че Диабло я направи своя съпруга. Какво щеше да постигне — само да разстрои баща си още повече?
— Дълго се въздържах да не задълбочавам въпроса за взаимоотношенията ти с Диабло — продължи графът бавно. — Ти си моя дъщеря и аз те обичам, каквото и да се е случило. Но все пак ако Уинстън е готов да се ожени за теб, независимо от твоето… премеждие, редно е поне да обмислиш предложението му. Някога беше склонна да го приемеш за съпруг.
— Това бе преди… — гласът й замря и тя остави баща си сам да си прави заключения.
— Да, преди дяволът да те омотае в мрежите си — пророни графът и вдигна безпомощно ръце. — Щом желаеш онзи разбойник толкова силно, ще наредя да те върнат при него. Това е най-малкото, което мога да направя, за да си щастлива.
Девън пребледня — писмото на Диабло, пълно с омраза и съвършено безпочвени обвинения не беше шега, ясно й съобщаваше, че не желае никога повече да я види. Обещаваше светкавично възмездие, ако дръзне да стъпи отново на Рай.
— Не, татко. Не мога да се върна. Диабло не ме иска. Да не говорим повече за това.
Клетият граф бе истински смаян от Девън и дълбоко съжаляваше за насилственото й връщане в Англия. Не желае да отиде при мъжа, когото твърди, че обича, защо тогава не премисли предложението на Уинстън? На глас той каза:
— Какво имаш против Уинстън?
Изведнъж Девън си припомни странните неща, които Диабло й бе съобщил.
— Татко, чувал ли си нещо… необичайно, свързано с Уинстън?
— Всеки си има врагове, мила моя. Не надавам ухо на клюки. Уинстън рискува живота си, за да те върне при мен. Аз самият не намирам недостатъци у него. Баща му почина, докато те нямаше и сега той е херцог.
Истината бе, че лорд Харви подочуваше тревожни слухове за Уинстън, но не допускаше да са истина. Вместо да разстройва Девън допълнително, предпочете да й ги спести. Колкото лично до себе си, каквито и кусури да намираше у Уинстън, и начина му на живот, в очите му младият мъж се бе реабилитирал, като успя да измъкне Девън от бърлогата на Диабло.
— Виконт, херцог — няма значение за мен — чу той Девън. — Няма да се омъжа за Уинстън.
— Поне ще се виждаш ли с него и ще му дадеш ли възможност да те ухажва?
— Татко, аз…
— Заради мен, Девън. Моля те, стори го. Репутацията ти не печели от уединението ти. Всички знаят как изчезна в навечерието на сватбата, нашите приятели се чудят защо заряза Уинстън пред олтара. За щастие повечето повярваха на думите ми, че си се разколебала и имаш нужда да до обмислиш нещата. Подхвърлих, че ти си се оттеглила в провинцията, за да вземеш решение. Сега, когато отново си тук, според мен е благоразумно да ви виждат отново заедно.
— Добре, татко — съгласи се Девън с неохота, изтощена от натякванията на графа. — Ще излизам с Уинстън, но това няма да доведе доникъде.
Лорд Харви наблюдавате как любимата му дъщеря напуска стаята: нейната промяна го натъжаваше. Момичето очевидно гаснеше по онзи пират Диабло. Идеше му да го убие заради всичко, което й бе сторил. Не само бе отнел невинността й, но я бе направил негодна да погледне друг. Нямаше нужда Девън да му казва какво е станало на острова. Лорд Харви не бе глупав. Девън бе млада, красива — кой мъж можеше да й устои. Той не винеше дъщеря си за никое от ужасните неща, които я сполетяха. Била е принудена насила да се подчини на волята на Диабло. Любов ли? Глупости! Та онзи мъж дори не знаеше значението на думата, а Девън страдаше неописуемо. Ех, защо не увисна Диабло на въжето тогава, както милостивият Господ възнамеряваше?
Кристофър Линли крачеше напред-назад със ситни крачки из дворцовата чакалня, преди да се състои личната му аудиенция с краля. Повече от две седмици чакаше тази среща и сега, когато моментът бе настъпил, той се чудеше какво прави тук. Нима наистина ще претендира за титлата си след всичките тези години? Отговорът бе еднозначен — за да си възвърне Девън, трябва да си възстанови мястото в обществото.
През последните седмици мислите му бяха изцяло погълнати от Девън. Кайл се оказа прав. Той се самоунищожаваше с алкохола и нямаше време да анализира правилно положението. Онова, което откри, го шокира. Дълбоко в сърцето си знаеше, че Девън го обича и ако й даде възможност, тя положително ще му обясни защо го е напуснала. Трябваше да премисли, преди да изпрати онова писмо, но гордостта му бе накърнена, а сърцето — разбито. По онова време наистина смяташе никога повече да не я види. Не допускаше как нощ след нощ ще я съзира в сънищата си, а наяве единствено тя ще обсебва съзнанието му.