Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Не! — прокънтя гневният глас на Диабло. — Този път — не. Знам кога съм победен. Събери екипажа. На зазоряване тръгваме на лов за богатства и приключения. Първият кораб, който отплава от Насо за Англия, ще отнесе писмо до Девън. Ще я уведомя, че никога повече не желая да я видя. Ако някога стъпи на Рай или в тази част на света, ще загази здравата, защото няма да съм така великодушен с нея.
Мъртво пиян, Диабло едва се крепеше на стола в странноприемницата „Колелото на съдбата“, от време на време подпираше глава с ръце, представляваше тъжна картина. В продължение на два месеца плава с „Танцуващия дявол“ — нападаше, плячкосваше, грабеше. Накрая дори моряците му се наситиха и пожелаха да се върнат в Насо. Диабло отведе Кайл и онези от екипажа, които имаха жени, на Рай, но самият той не остана на острова. Прекалено много призрачни спомени витаеха из къщата, където той и Девън се бяха любили така страстно през дългите нощи не много отдавна.
Тя му липсваше, болезнено му липсваше, често изпадаше почти в умопомрачение. Безброй вечери се напиваше до безпаметност с надеждата да забрави. Понякога и това се случваше, но когато не успееше, Девън му се явяваше на сън и го изпращаше в бездните на ада. Ако не бе толкова обигран капитан — независимо дали пиян, или трезв — екипажът отдавна щеше да го смени.
Сега — с налени с кръв очи, раздърпан и занемарен — той не обръщаше внимание на тълпата наоколо, бе се съсредоточил да напълни поредната чаша, без да я разлее, не успя.
— Какво, по дяволите, си направил със себе си?
Диабло вдигна натежала глава и присви очи, за да докара на фокус двата разкривени силуета пред него, най-после се получи и те се превърнаха във великолепна червенокоса жена. Той се ухили пиянски.
— Кокали Господни, Скарлет. Ти си истинска наслада за окото. Сядай. Изпий едно с мен.
— Не си ли пил достатъчно?
Той се засмя пакостливо и бегло напомни за някогашния Диабло.
— Кой казва, че е достатъчно?
— Оная аристократична кучка те докара дотук, нали? — Думите й бяха посрещнати с гневен поглед. — Не си допускал, че няма да узная как се правиш на глупак заради някаква фуста? Новините се разпространяват бързо в тази част на света.
— Моите проблеми са си моя работа. Не желая да говоря за Д… нея.
— Първо ще те нахраним, а после ще легнеш — разпореди се Скарлет бързо. Обърна се, поръча на близката келнерка, седна на масата и зачака да сервират. Търпеливо го наблюдаваше, докато се храни — той така и не усети какво яде. Скарлет нае стая, помогна на Диабло да се изкачи по стълбите, настани го в леглото и легна до него.
На следващото утро Диабло бавно започна да се разбужда. Главата му щеше да се пръсне. Протегна се и когато усети тялото до себе си, неволно прошепна:
— Девън?
Скарлет се размърда и се сгуши по-близо до него.
— Събуди ли се?
— Ъ-х-х-х — отвърна Диабло сънено, наслаждавайки се на възхитителната топлина, която не бе усещал от дни насам. — Кокали Господни, скъпа, ужасно ми липсваше. — Знаеше, че не Девън гали нежно кожата му, но не бе в състояние да понесе още един ден празнота и затова просто си представяше. Сънят бе почти истински и прекалено чувствен, за да се откаже от него. — Девън?
— Копеле такова! Скъпоценната ти Девън я няма — извика Скарлет. — Събуди се и виж, че съм от плът и кръв, а не плод на въображението ти.
Напълно разбуден, Диабло видя голата и вбесена Скарлет надвесена над него.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Спах тук снощи, не помниш ли?
Диабло се намръщи, с усилие и недоволно ръмжене си припомни как Скарлет му помага да изкачи стълбите, тук обаче спомените му свършваха. Нямаше представа какво е ставало после. Реши с хумор да се опита да усмири Скарлет, но тя само изсумтя с презрение в отговор на думите му:
— Надявам се, че съм те задоволил.
— Да ме задоволиш! Какво дрънкаш, та ти заспа на мига! — Внезапно изражението на лицето й се промени и тя прокара ръка по гърдите му. — Но сега си вече буден и няма да ми е трудно да те докарам до състояние да ме задоволиш. Знам какво обичаш, Диабло.
Ръката й се плъзна под чаршафа, метнат през кръста му и смело погали органа на неговата мъжественост.
Диабло трепна, но не от възбуда, както реши Скарлет. Първо — тя не можеше да се сравнява с Девън. Второ — трябваше веднага да пийне нещо. И на последно място — колкото и веща да бе Скарлет, тялото му може и да реагираше, но не и умът, който отказвате да приеме любенето с друга, освен с Девън.
— Не съм в състояние да правя любов, Скарлет — подметна Диабло. — А и искам да пийна нещо.
— Онази вещица да не ти е задигнала яйцата? — попита Скарлет саркастично — вулгарната й забележка попадна в целта.