Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Диабло пое руля и насочи „Танцуващия дявол“ към залива. Със задоволство си помисли, че в малкото селище всичко изглежда спокойно. Умело извъртя кърмата към кея и заповяда да спуснат пасарела. Пръв стъпи на острова — остави Акбар и Кайл да се погрижат за кораба. Нетърпелив да види Девън и да обсъди с нея плановете за бъдещето им, Диабло взе на бегом разстоянието до къщата. Вече бе решил да зареже пиратството и да се посвети на почтени занимания.
Зает с мислите си, Диабло не обърна внимание нито на хората, дошли да го посрещнат на брега, нито на притеснението им. Всички на острова знаеха за чувствата на Диабло към Девън и съвсем точно предвиждаха как ще реагира на нейното бягство. Наблюдаваха с мълчаливо съчувствие припряното му бързане към къщата.
Тара излезе да го посрещне, лицето й бе сериозно, а устните здраво стиснати. Диабло почти не забеляза икономката си, а се загледа зад нея в очакване да зърне Девън, но тя не се появяваше. Погледна въпросително Тара и сърцето му се сви.
— Не! Нали не се повтори същото! — извика той. Отказваше да приеме онова, което четеше по лицето на Тара. — Кажи, че не е вярно!
— Мога да кажа само онова, което знам — отвърна Тара с безкрайно съчувствие. Никак не й бе приятно именно тя да разбие илюзиите на Диабло, но нямаше какво друго да направи. — Съпругата ти замина.
— Как? Защо? Девън не би тръгнала доброволно. Кой я отвлече? Корсари? Пирати ли?
— Не. Англичани. В деня на отплаването на „Танцуващия дявол“ тук пристигна английски кораб. Предложих на Девън да се скрие, но тя отказа. Вместо това отиде до плажа да посрещне натрапниците. Скрих се в гората и видях Девън да разговаря с един от англичаните. После тръгна с него и се качи на кораба.
— Искаш да кажеш, че са я отвлекли насила, нали? — попита Диабло с надежда.
Последва дълга напрегната пауза — Тара внимателно обмисляше отговора си.
— Не я видях да се съпротивлява. Девън отиде при мъжа на плажа, а той я отведе на кораба.
Разкъсван от недоверие и гняв Диабло извика:
— Кокали Господни! Отново ме направи на глупак! От лъжовните й устни капят сладки като мед думи, които нищо не значат.
— Какво става, Диабло?
Извърна се и видя Кайл и Марлена застанали на крачка зад гърба му, бяха вървели по-бавно и едва сега стигнаха до къщата.
— Девън си е тръгнала, Кайл. Мръсницата е отплавала на борда на английски кораб.
— Това е невъзможно! — възкликна Кайл потресен. — Как може непознат кораб да намери пътя?
— Има само един начин — отвърна Диабло мрачно. — Шпионирали са ни, когато напускахме рифа. Според Тара дошли са в деня, когато тръгнахме. Предполагам, че са се укривали наблизо и са наблюдавали движението ни.
— Не допускам момичето да е тръгнало доброволно — не се предаваше Кайл.
— Тя те обича — добави Марлена разпалено.
— Тази жена е неспособна да обича — сряза ги Диабло с горчивина и разбита гордост. — Думите, постъпките, лъжите й — всичко целеше да приспи вниманието ми, докато изчака времето да тръгна. Акбар е прав — жените са годни само за едно. Трябва да ги употребиш и после да ги захвърлиш.
— Ако ме беше послушал, отдавна да си се отървал от малката вещица — обади се Акбар свъсен. Беше пристигнал навреме, за да чуе по-голямата част от разговора. — Никоя жена не заслужава терзанията, които изпитваш.
— Може би не си попаднал на подходящата жена, Акбар — обади се Тара, а тъмните й очи подсказваха готовността й да покаже на снажния турчин какво значи любов и доверие.
Красивата индианка отдавна се възхищаваше от Акбар, харесваше пъргавия му ум, безумната смелост и привързаност към Диабло, но нито веднъж не успя да проникне през твърдата обвивка от недоверие, с която Акбар бе обвил сърцето си. Тара обаче нямаше намерение да се предаде и таеше надежда един ден Акбар да оцени качествата й.
Турчинът метна кос поглед на Тара и обърна гръб. Всъщност той не бе толкова безразличен към нея, колкото демонстрираше. Малко по малко обичливата й същност и нежна душа бяха започнали да рушат стената около сърцето му, но той не желаеше да го признае.
— Да, прав беше, Акбар — съгласи се с горчивина Диабло. — Обичах прекалено дълбоко и неразумно.
— Ще тръгнем ли след нея? — попита Кайл, готов да рискува живота си, за да събере отново Диабло и съпругата му.