Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Уинстън бе посинял от бяс. Братовчед му не само се завърна от царството на мъртъвците, за да го преследва, но и бъдещата му съпруга го захвърли заради известия пират, който я бе обезчестил — така смяташе не само той, но и половината Лондон. Ако не се нуждаеше толкова отчаяно от зестрата на Девън, щеше да се измъкне без никакви обяснения от цялата тази каша. Завръщането на Кит не просто разтревожи, а разтърси Уинстън. Ако братовчед му реши, може да причини куп злини и на него, и на баща му. А мисълта да се изправи пред многобройните си кредитори с празни ръце, преля чашата и той се разбесня.
— Как можа Девън да постъпи така с мен? Предложих й любов и защита от клюките, които щяха да съсипят репутацията й. Така ли ми се отплаща? — Лицето на Уинстън се изкриви в грозна гримаса. Лорд Харви бе направо шокиран. Малцина бяха виждали жестоката същност на Уинстън. Повечето хора го смятаха за приятен, благовъзпитан млад мъж, е наистина му липсва силен характер и чарът му не е особено голям, но какво толкова.
— Не допускам Девън доброволно да е оставила тази бележка — подчерта графът, за да защити дъщеря си. — Почеркът е нейният, но тя положително е била принудена да я напише под диктовката на Диабло. Продължавам да вярвам, че е възнамерявала да се омъжи за теб.
Донякъде поуспокоен, Уинстън простена:
— Девън бе много променена, след като се върна в Англия. Никой всъщност не знае истината за онова, което се е случило между нея и пирата. Тя не приказваше много за този период. Откъде да знаем, че Диабло…
— Достатъчно, Уинстън! — проехтя гласът на графа. — Не ме интересува какво е станало между тях. Нищо няма значение и предполагам, ти си на същото мнение. Щом не желаеш да се ожениш за Девън, трябва само да кажеш. Стресът, че е била държана като заложница, се оказа прекалено силен, но Девън не се остави той да я покори. Мнозина жени щяха да пропаднат, подложени на подобно напрежение.
Уинстън има благоразумието да се изчерви, давайки си сметка колко е наложително да внимава, ако желае да си възвърне благоразположението на графа.
— Не исках да кажа нищо обидно, ваша светлост — обади се той. — Бих се оженил за Девън още днес, ако е тук. Или щом се появи.
Думите му сякаш поуспокоиха графа, защото в следващия миг той се усмихна с благодарност.
— Така и ще стане, момчето ми. Кога можеш да отплаваш?
— Да отплавам, ваша светлост?
— За да прибереш Девън, разбира се. Знам, че вече напусна флота, но ще закупя или наема, който кораб ми посочиш.
— След обстрела на убежището на Диабло дълбоко се съмнявам той да се навърта там. Най-вероятно е преместил базата си на друг коралов риф — сподели Уинстън.
— Може и така да е, но аз искам дъщеря си обратно. Готов съм да загубя цялото си състояние, но да я измъкна от лапите на този разбойник. Колко време ти е необходимо, за да намериш кораб?
Колебанието на Уинстън накара лорд Харви да изругае на ум и да назове щедра сума, която Уинстън не можеше да откаже.
— Ако тръгнеш до две седмици, ще прехвърля на твое име двадесет хиляди лири в деня на сватбата ти с Девън — това е извън зестрата й.
— Ваша светлост, не знам какво да кажа. — Уинстън беше смаян. С толкова пари щеше да реши финансовите си проблеми до края на живота си и да осъществи мечтите си. — Разбира се, че ще тръгна. Та аз обичам Девън.
Думите му капеха от устата като мед, но макар да изпитваше известни симпатии към Девън, той бе неспособен на чувствата, които се очакваха от него. Надяваше се да се справи със задължението да осигури наследник за състоянието на графа, но в никакъв случай не гледаше с радост на перспективата да изпълни тази задача.
— Диабло сигурно е променил базата си, но те съветвам да търсиш старателно. Искам проклетия нечестивец и то много, но най-много желая да си върна дъщерята.
Две седмици по-късно Уинстън отплава от лондонското пристанище. Богатството на лорд Харви осигури шхуната с тридесет оръдия, готова да отплава за Китай. Капитанът на „Мери Джейн“ с радост промени плановете си, когато Уинстън му предложи цяло състояние, за да използва кораба му.
Глава петнадесета
— За какво мислиш, скъпа? — попита Диабло с дрезгаво мъркане. Току-що се бяха любили и Девън лежеше все още разгорещена и потръпваща в ръцете му, но Диабло смяташе, че е прекалено вглъбена в себе си.
— Нищо съществено, Кит.
Когато бяха насаме, Девън почти винаги се обръщаше към него с името Кит. Струваше й се неподходящо да нарича съпруга си Дявол.
Диабло обаче не прие отговора.
— Толкова ли си нещастна тук, на Рай?