Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Нали чу слуховете? Очаква се Диабло да пристигне скоро в Насо, за да получи откупа. Готов съм да се обзаложа, че не е помъкнал Девън със себе си към онова неспокойно свърталище. В най-скоро време ще разберем. Ще откриеш ли как да влезем?
— Ако наистина има просека в кораловия риф, Джохан Блок ще я намери — изфука се капитанът. — Добре стана, че първо се отбихме в Насо, защото подочух, че Диабло е преместил убежището си, това ще ни спести часове безплодно дирене.
— Да — съгласи се и Уинстън. — Извадихме късмет с онзи стар пират, Едноокия — има зъб на Диабло. Без да му пука, разправяше наляво и надясно как Диабло е преместил бърлогата си на друго място на острова. Оказа се лесна работа — нали зная точното местонахождение на Рай. Е позагубихме доста време и само дето не заседнахме, докато стигнем до селището отвъд рифа.
— Да. Но откъде да знае човек, че ще се натъкнем на толкова много плитчини.
Когато „Танцуващия дявол“ се плъзна между двата рифа и изчезна от погледа, Уинстън заповяда „Мери Джейн“ да напусне скрития проток в съседство. Приближиха до опасния риф. Капитан Блок заплува успоредно на бариерата, управляваше кораба умело и откри мястото, което търсеше, завъртя руля и се насочи право към рифа, сякаш щяха да връхлетят на скалите. Уинстън се вкопчи здраво в перилата очакваше удара и разтърсването преди корпусът да се разцепи. Но Блок бе опитен мореплавател и внимателно бе наблюдавал излизането на Диабло. Единствено се опасяваше да не би газенето на „Мери Джейн“ да се окаже прекалено голямо и да осуети преминаването през процепа. Промъкнаха се на сантиметри. И за изненада на Уинстън в следващия миг бяха от вътрешната страна на рифа.
Много по-трудно откриха ръкава, но Уинстън приложи успешно всичките си предишни знания за тайните на Рай. Отне им обаче близо цял ден, за да намерят входа към вътрешния залив. Вместо да чакат утрото, тръгнаха на свечеряване и пуснаха котва недалеч от брега.
— Да дам ли заповед за зареждане на оръдията? — попита Блок притеснен. Очевидно никой от пиратите не бе останал на острова, а Блок не обичаше безсмислените убийства.
— Не — реши накрая Уинстън. — Възнамерявам да прибера Девън и да се върна веднага. — Припомни си негодуването на лорд Харви за обстрела при предишното посещение. Обеща този път да не взима невинни животи, освен в краен случай. — Веднага ще отплавам за брега с лодка.
Девън се протегна мързеливо, обхватна от безмерна наслада — залезът над спокойните води бе забележителен. Гледката бе възхитителна, не й се прибираше. А и къщата изглеждаше точкова студена и самотна, след като сутринта Диабло пое с Карлота и Марлена за Насо. Нямаше представа кога ще се върне, но очевидно не и преди да получи откупа. Колко приятно беше да я няма капризната своенравна жена с безконечните й хленчения и оплаквания.
Девън очакваше трепетно завръщането на Диабло и по още една причина. Съвсем сериозно й бе обещал да се откаже от пиратството и да й разкрие подробно плановете си за бъдещето им. Нима най-после бе проумял, че единствения начин за съвместното им бъдеще е да се откаже от сегашните си начинания и да заживее според закона?
Толкова бяха щастливи през тези няколко седмици, помисли си Девън замечтано. Диабло недвусмислено й показа, че отново е спечелила доверието му. Тя се надяваше истината за подлото нападение срещу Рай да излезе наяве един ден и тогава нищо нямаше да помрачава блаженството им.
Неочаквано от селището дотича Тара подплашена, останала без дъх.
— В залива има непознат кораб!
— Сигурна ли си, че не е „Танцуващия дявол“?
— Напълно. Ще разпозная „Танцуващия дявол“ навсякъде. Не, корабът е английски.
— От флота ли е? — попита Девън уплашено. — Как…
— Не, не е плавателен съд на флота. Не мога да си представя как са открили пътя. Имаха намерение да слязат на брега, когато тръгнах. Тичах дотук през цялото време. Какво ще правим?
Девън силно прехапа долната си уста, а умът й работеше трескаво.
— Ще отида да разбера кои са. Щом корабът е само един, може и да не ни мислят злото.
Тара потрепери, припомняйки си последното посещение на чужди кораби в залива.
— Не, не отивайте. Очевидно намеренията им не са чисти. Елате с мен. Знам къде да се скрием. Диабло очаква от мен да ви опазя.
— Ти прави каквото щеш, но аз отивам да разбера кои са — не отстъпи Девън.
На Девън и през ум не й минаваше да се крие. Защо ще й сторят зло англичаните? Смяташе за добър знак, че не обстрелват селището и сметна за свой дълг да ги посрещне. Може Диабло да ги е изпратил.