Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Девън рязко си пое въздух, когато ръцете му докоснаха коленете й, плъзнаха се по вътрешната страна на копринената кожа на бедрата и се спряха върху възвишението между тях. Остана неподвижна, настойчивите му пръсти пролазиха през космите на триъгълника, погалиха я нежно и най-накрая стигнаха до страстното съцветие, скрито в нея. Докато пръстите му вършеха магията си, Девън се стегна, извика, главата й клюмна напред и със затворени очи се отдаде на обзелата я страст. Ръцете й се опираха на гърдите му и това й помогна да не падне.
Усетил зърната й така близо до устните си, Диабло пое с уста първо едната набъбнала пъпка, после другата, започна да смуче, гали и търкаля малките издатини между зъбите си, а тялото на Девън трепереше от непреодолимо желание. Пръстите му навлязоха дълбоко във влажната й горещина и тя извика от възторг. Диабло съзерцаваше лицето й с непреодолим копнеж, без да спира любещите си ласки, докато и последната тръпка не затихна по тялото й.
— А сега искам ти да ме любиш — прошепна той дрезгаво в ухото й.
Девън надигна глава, очите й с мъка се отвориха, опитвайки се да проумее какво й казва. Разбра го, когато ръцете му се придвижиха към бедрата й, повдигнаха я нагоре и внимателно я отпуснаха върху твърдата му мъжественост. Тя сепнато си пое въздух, когато усети горещината му да прониква в нея. В следващия миг бе изцяло вътре, а ръцете му я дърпаха надолу, надолу, докато я изпълни цялата.
— Люби ме, скъпа — повтори той, едва отронвайки думите, очите му светеха, а по лицето му бе изписана страст.
Мускулите на врата му се стегнаха, изпъкнаха, откроиха се релефно под бронзовата му кожа — стараеше се да се контролира, защото искаше Девън да наложи ритъма. Притисна бедрата й, за да й подскаже движението и я изчака да улови темпото. Тя усети намерението му, бързо схвана урока и му даде желаното — бедрата й се отриваха о неговите със съблазнителна покана. Тогава той я пусна, за да намери гърдите й. Тя извика, когато ги обви с ръце.
Диабло простена и я притегли към себе си, за да захапе крехките зърна. Погрижи се за тях с дива наслада, а ръцете му — изгарящи и настойчиви — не пускаха кадифената кожа на дупето й, докато се надигаше с желание да проникне още по-дълбоко в нея. Тя се отдаде на страстта му и отвърна със същата сила. Най-накрая дрезгав вик се изтръгна от гърлото му и той притихна, треперещ под нея. Беше все още в нея, когато Девън усети как нещо дълбоко в утробата й се откъсва и тя извика, пометена от експлодиращия екстаз.
Дълго останаха прегърнати, потреперващи от изтощение и задоволена страст.
— Моя си, Девън. Никога няма да позволя да ме напуснеш. Ако го сториш, ще претърся света да те намеря.
Седмиците се нижеха бързо. Диабло и Девън постигнаха някакво споразумение помежду си и животът стана по-поносим. Дори постоянните капризи на Карлота не помрачаваха настроението на Девън, посветила времето си на любимия мъж. Диабло вече бе целият й живот и макар все още да не й вярваше напълно, очевидно държеше на нея. Може и да не я обичаше както някога, но поне бе сложено ново начало. Определено се държеше собственически към нея, а нейната любов бе непоколебима както винаги.
Девън се възхищаваше на гъвкавостта, с която Диабло отбягваше опитите да бъде прелъстен от Карлота, както и на здравия му разум, и сила на характера. Защо пък женитбата им да не означава за него наистина нещо повече от парче хартия. Ако успее да го убеди да се откаже от пиратството, перспективите им за бъдещ съвестен живот щяха значително да се просветлят. Всяка вечер горещо се молеше това желание да се сбъдне.
Лорд Харви бе покрусен. Грижите и тревогите му бяха изписани с дълбоки бръчки по лицето. Отказваше да приеме, че в навечерието на сватбата си Девън е заминала с мъж, заклеймен от всички цивилизовани нации по света. Дали Диабло не я бе омагьосал? Нямаше разумно обяснение за постъпката на Девън. А и защо познатият на властите пират бе рискувал да дойде заради нея в Лондон, където можеше да бъде заловен и убит? Имаше ли нещо, което Девън бе пропуснала да му съобщи: някакви отношения с пирата, които се срамуваше да сподели?
Щом узна за изчезването на Девън, лорд Харви изпрати да повикат Уинстън. Когато отхвърленият жених нахълта в кабинета на графа, възрастният мъж само му подаде набързо написаната от Девън бележка.
— Проклетият мошеник! Как е могло да стане! — избухна Уинстън и показа повече нрав, отколкото лорд Харви подозираше, че притежава.