Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Бяха преполовили разстоянието, отделящо ги от TRANSLTR, когато тишината внезапно бе нарушена. Някъде в тъмнината, но като че ли над тях, пронизително остър звук разкъса нощта. Стратмор се извърна и тя загуби контакт с него. Изплашена, протегна ръка, за да го намери в мрака. Но началникът й сякаш бе изчезнал. Там, където само допреди малко се бе намирало рамото му, сега имаше само празен въздух. И загубила всякаква ориентация, тя залитна напред.

Тревожният звук на аларма продължаваше. Източникът му се намираше наблизо. Сюзан продължаваше да върви слепешком в тъмнината. Разнесе се изшумоляване на дрехи и звукът внезапно секна. Сюзан замръзна. В следващия миг се сбъдна един от детските й кошмари: някакво лице се материализира точно пред нея. Беше призрачно и зелено — лице на демон, със сенки отдолу-нагоре, сякаш врязани в деформираните му черти. Тя отскочи изплашено назад. Обърна се да побегне, но някой я сграбчи за ръката.

— Не мърдай! — нареди й шепнешком един глас.

За миг й се стори, че двете горящи очи пред нея са на Хейл. Но гласът не беше неговият. А докосването бе прекалено внимателно. Беше Стратмор — лицето му бе осветено отдолу от някакво електронно устройство с течнокристална индикация, което току-що бе извадил от джоба си. Тялото й облекчено се отпусна и тя отново задиша.

— По дяволите — изруга тихо Стратмор, — новият ми пейджър. — И с неодобрение погледна модела на SkyPager в ръката си. Беше забравил да го включи на беззвучна сигнализация. Най-ироничното бе, че беше отишъл в местния магазин за електроника да си го купи и бе платил за него в налични — малко бяха хората, които по-добре от Стратмор знаеха колко отблизо наблюдава АНС своите. А цифровите послания, получавани и изпращани от този пейджър, определено не бяха от онези, които Стратмор желаеше да станат известни другиму.