Част от секундата [Split Second - bg]

— Значи става още по-странно. Защо адвокатите са се втурнали на помощ? Питам се дали през трудните години родителите ти не са получавали средства от неизвестен източник.

— Сигурно е възможно — каза Кейт, — но нямам представа става откъде.

Мишел погледна Кинг.

— Мислиш ли, че човекът, който е разговарял с Рамзи в кабинета му, може да има връзка с инцидента в Лос Анджелис?

— Погледни от такъв ъгъл: убийството става в Лос Анджелис и ченгетата арестуват Арнолд Рамзи. Ами ако не е бил сам? Ако е имало още един виновник — човек с дебели връзки? Това би обяснило нашествието на адвокатите. Знам що за стока са, не работят без пари.

Мишел кимна.

— Това би обяснило и защо човекът е споменал Реджина Рамзи. Може би е напомнил за миналите сблъсъци с властите, за да накара Рамзи да вземе пистолет и да се включи отново в борбата.

— Господи, това е прекалено — каза Кейт. Изглеждаше готова да заплаче всеки момент. — Баща ми беше блестящ учен. Можеше да преподава в Харвард, Йейл или Бъркли. А после полицията му лепва лъжливо обвинение и животът му се проваля. Нищо чудно, че се бунтуваше срещу властите. Къде е справедливостта във всичко това?

— Няма я — отговори Кинг.

— Ясно си спомням как научих новината.

— Ти каза, че е било в час по алгебра — напомни Мишел.

Кейт кимна.

— Излязох в коридора, а там стояха Торнтън и майка ми. Веднага разбрах, че се е случило нещо лошо.

Кинг трепна.

— Торнтън Джорст е бил там с майка ти? Защо?

— Той й съобщил. Не ви ли каза това?

— Не, не ни го каза — отсече твърдо Мишел.

— Как е узнал преди майка ти? — промърмори замислено Кинг.

Кейт го изгледа с недоумение.

— Не знам. Предполагах, че е чул по телевизията.

— По кое време дойдоха да те вземат от училище? — попита Кинг.

— По кое време? Аз… не знам. Беше преди години.

— Помисли, Кейт. Много е важно.

Тя помълча около минута, после каза:

— Беше сутринта, доста преди обяд. Да речем, около единайсет.

— Ритър бе убит в 10:32. Няма начин след по-малко от трийсет минути телевизионните станции да са пуснали новината с пълни подробности, включително името на атентатора.

— И Джорст е имал време да мине да вземе майка ти? — попита Мишел.

— Е, по онова време тя не живееше много далече от училището. Трябва да разберете, „Атикъс“ е сравнително близо до Боулингтън, само на трийсет минути с кола. А мама живееше край пътя.

Мишел и Кинг си размениха тревожни погледи.

— Не е възможно, нали? — каза Мишел.

— Какво? — трепна Кейт. — За какво говорите?

Кинг се изправи, без да отговори.

— Къде отивате? — попита Кейт.

— Да посетим доктор Джорст — каза той. — Мисля, че е пропуснал да ни каже много неща.

— Ако не ви е казал как дойдоха да ме вземат от училище, може би е премълчал и за него и мама.