Част от секундата [Split Second - bg]

Нататък четивото стана още по-интригуващо. Както често се случва, Федералната шерифска служба била ангажирана да извърши ареста от името на Бюрото за алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия. Навярно затова Паркс бе успял да се добере до този документ. Боб Скот можеше и да е свързан с настоящия случай, но връзката трябваше да е по линия на Ритър. И все пак всички те предполагаха, че Бруно и Ритър може да са свързани по някакъв начин. Убийствата на Лорета Болдуин и Милдред Мартин потвърждаваха тази връзка. Но как можеше два съвсем различни случая да имат едни и същи участници? Какъв бе общият знаменател? Какъв? Подлудяваше я мисълта, че отговорът може да е пред очите им, а те да не го виждат.

Мобилният й телефон иззвъня. Обаждаше се Паркс.

— Къде си сега? — попита той.

— В „Кедрите“. Преглеждам онази кутия, която ни остави. И мисля, че открих нещо.

Тя му разказа за заповедта за арест.

— По дяволите, изпълнена ли е?

— Не знам. Вероятно не, защото ако го бяха арестували, щеше да има някакви документи.

— Ако човекът има заповед за арест заради нарушения на законите за притежание на оръжие, може да се окаже, че точно той е онзи смахнат, който стои зад всичко това.

— Но как да го свържем с престъпленията? Няма логика.

— Права си — уморено каза Паркс. — Къде са Кинг и Максуел?

— Отидоха да поговорят с Кейт Рамзи. Тя се обади, че имала още сведения за тях. Уредиха си среща в Шарлотсвил.

— Ако баща й не е действал сам, другият тип, когото е чула, може да се окаже Боб Скот. Той би бил идеалният вътрешен съучастник за подготовка на удара. Типичен троянски кон.

— Как искаш да продължим с онова, което открих?

— Предлагам да поръчаме на няколко души да проверят. Добра находка, Джоун. Може наистина да те бива толкова, колкото разправят хората.

— Всъщност повече, мистър Паркс.

Щом прекъсна връзката, Джоун изведнъж подскочи като ужилена.

— О, боже! — възкликна тя, гледайки телефона си. — Не може да бъде!

На вратата се почука. Тя отвори и на прага се появи сервитьор с масичка на колелца.

— Там ли да я оставя, госпожо?

— Да — отвърна разсеяно Джоун. Умът й работеше трескаво. — Там е добре.

— Да ви налея ли кафе?

— Засега не. — Тя подписа чека и се обърна. — Благодаря.

Джоун се канеше да телефонира, когато усети нечие присъствие зад гърба си. Обърна се, но преди дори да извика, пред очите й притъмня.

Младата жена постоя над проснатата на пода Джоун. После Таша се наведе и пристъпи към работата си.